Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на З.П, подадена чрез пълномощник адв. С. Мехмед, срещу Решение № 308/20. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 342/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/8983#13 от 21. 08. 2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, гр. С. и е осъдена да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на 100, 00 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, и да реши спора по същество, като отмени издадения АУПДВ.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. С., не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС – Кърджали.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледанa по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред АС – Кърджали е бил издаденият от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. С. АУПДВ № 01-6500/8983#13 от 21. 08. 2019 г., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСЕ 2007 – 2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от З. П. О заявления за подпомагане за 2013 с уникален идентификационен номер (УИН) 09/210613/23274, за 2014 с УИН 09/130614/43093 и за 2015 с УИН 09/300615/62973 в размер на 3 086, 59 лева, като е определено, че установеното публично държавно вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ уведомяването.
С оспореното в настоящото производство решение, АС – Кърджали е отхвърлил жалбата на З.П против издадения АУПДВ и е осъдил същата да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на 100, 00 лева.
За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателката З.П е регистрирана с уникален регистрационен номер (УРН) 602290 по подадено заявление на 13. 05. 2013 г. за подпомагане и е одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през 2013 г., като по подадени заявления са били изплатени следните суми: през 2013 г. - 2339. 04 лв.; през 2014 г. - 2624. 07 лв. и през 2015 г. - 2753. 36 лв., или общо за трите години - 7716. 47 лв.
Първоинстанционният съд е установил, че при извършване на проверка по подаденото заявление за плащане през 2016 г. били констатирани непълноти, за които З.П била уведомена, но поради неотстраняване на същите в определения ѝ за това срок било прието, че за 2016 г. жалбоподателката нямала валидно подадено заявление за кампания 2016 г. На Павлова било издадено Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/ 8983#3/ 30. 03. 2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което била отказана финансова помощ и бил прекратен агроекологичният ангажимент на З.П по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“. Уведомителното писмо било оспорено по административен ред пред горестоящия административен орган - министъра на земеделието и храните, като във връзка с оспорването била издадена Заповед № 03-РД/ 4301/21. 11. 2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която било спряно производството по администриране/обработка на заявление за подпомагане за кампания 2017 г. Последното било отново възобновено със Заповед № ОЗ-РО/4301#1/17. 12. 2017 г. с мотиви, че УП с изх. № 01-6500/8983#3/30. 03. 2017 г. било влязло в сила поради оспорване по административен ред на УП пред министъра на земеделието и храните, от който липсвало произнасяне в предвидения в АПК срок, и неоспорване на УП по съдебен ред, което неоспорване довело до преклудиране правото на жалба срещу УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент за кампания 2016 г.
След влизане в сила на УП с изх. № 01-6500/8983#3/30. 03. 2017 г., на 21. 08. 2019 г. бил издаден АУПДВ, в който административният орган, като фактическо основание за постановяването му, се е позовал на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/ 8983#3/30. 03. 2017 г., във връзка и на основание тълкувателно решение № 6 от 30. 06. 2015 г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСС на ВАС. В АУПДВ било посочено, че не се уважава възражението, подадено срещу уведомлението за откриване на производство по издаване на АУПДВ, тъй като изложените доводи не обосновавали прекратяване на откритото производство за издаване на АУПДВ.
При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила в Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.
При преценка на неговата материална законосъобразност, АС - Кърджали е приел, че АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила административен акт с изх. № 01-6500/ 8983#3/30. 03. 2017 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Съдът е приел, че УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент било оспорено от З.П по административен ред пред горестоящия административен орган с жалба, вх. № 94-1118/ 27. 04. 2017г., по която липсвало произнасяне от министъра на Земеделието и храните.
Съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 97 ал. 5 от АПК било предвидено, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Прието било, че от приобщените документи нямало данни, нито твърдения от жалбоподателката, че УП изх. № 01-6500/ 8983/ 30. 03. 2016 г., за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, ПРСР 2007-2013 г. е било оспорено по съдебен ред. Това довело съда до извода, че непроизнасянето на горестоящия административен орган в предвидения в чл. 97, ал. 1 от АПК срок, не съставлявало мълчалив отказ, тъй като в чл. 97, ал. 5 от АПК била предвидена възможност за оспорване на адиминистративния акт по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. З от АПК. Съдът приел, че непроизнасянето на горестоящия административен орган в законоустановения срок имало за последица стабилитет на оспорения пред него административен акт, като в резултат от бездействието на министъра на земеделието и храните и непредприемането на действия от жалбоподателката за оспорване по съдебен ред на УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент, уведомително писмо влязло в сила. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 30. 06. 2015 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2013 г., OCC, I и II колегия първоинстанционният съд е приел, че произнасянето на министъра на земеделието и храните, отхвърляйки жалбата, след посочения срок, не давало възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като нито му се предоставял нов срок за обжалване, нито се подновявал вече изтеклият такъв.
Съдът е приел, че основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент с УП с изх. № 01-6500/ 8983/ 30. 03. 2016 г. е неподаване на заявление за 2016 г. (чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11), като именно влезлият в сила УП е от своя страна основание за издаване на оспорения в производството пред АС - Кърджали АУПДВ. В тази връзка било прието, че всички въпроси, касаещи наличието или липсата на предпоставките, водещи до прекратяване на ангажимента, били предмет на проверка при оспорване на законосъобразността на издадения административен акт. Решението е правилно.
Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт, който извод се споделя от настоящия съдебен състав. Решението на АС - Кърджали е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
По делото е безспорно установено, че с Уведомително писмо с изх. № с изх. № 01-6500/ 8983/ 30. 03. 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е прекратен агроекологичният ангажимент на „З.П по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013 г., поради неподадено валидно заявление за подпомагане, с което е нарушено изискването на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06. 04. 2009 г. земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания“. В случая правилно са били констатирани непълноти в подаденото от З.П заявление за плащане за 2016 г., за които жалбоподателката е била уведомена и които в предвидения срок не са били отстранени от същата. По делото е безспорно, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичният ангажимент на З.П по мярка 214 е било съобщено на адресата му, като е било оспорено единствено по административен ред, и съответно - мълчаливо потвърдено от министъра на земеделието и храните. Доколкото в законния срок УП не е било обжалвано по съдебен ред, същото е влязло в сила, като от това следва, че въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл законна сила акт. Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че влезлият в сила акт (УП) е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на З.П суми във връзка с ангажимента ѝ по мярка 214. Съдът обосновано е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 6. 04. 2009 г., съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, като правилно е счетено, че жалбоподателката следва да възстанови 40% от изплатените ѝ 7 716, 48 лева, които се равняват на 3 086, 59 лева.
На следващо място, правилно, в обжалваното решение, е прието, че съдът не може да извършва косвен контрол на влезлия в сила административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че жалбоподателката не е представила доказателства, че УП е оспорено по съдебен ред. Съдебната практика на Върховния административен съд изрично приема, че изплатената субсидия подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените средства е последица от този административен акт. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е осъществил косвен съдебен контрол върху влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поради което възражения, свързани със законосъобразността на основанието за прекратяването на агроекологичния ангажимент, каквито прави касационният жалбоподател, не биха могли да бъдат обсъждани.
Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308/20. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 342/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.