Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на „А. К. Г“ ЕООД, ЕИК: 202221469 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дойран“ № 15, вх. Б, ет. 2, ап. 7, подадена чрез пълномощника му адв. В.Б, против решение № 7546 от 03. 12. 2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8350/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-22220218004209-091-001/11. 03. 2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение № 859/20. 05. 2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП.
Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – чл. 7 и чл. 53 ЗДДС, както и чл. 45 ППЗДДС, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. В и заявява искане да бъде оставено в сила решението на АССГ, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.
Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.
С оспорената част от РА са установени на ревизираното дружество „А. К. Г“ ЕООД задължения за ДДС в размер на 10 019. 57 лв. и лихви – 1 324. 92 лв. в резултат на начислен ДДС на основание чл. 86 ДДС в размер на 25 349. 50 лв. във връзка с непризната вътреобщностна доставка /ВОД/ към полското дружество Rack invest sp.z.o.o. VIN PL 7831750552 по фактура № 1600000059/04. 10. 2017 г. с предмет: „парфюми по опис“.
За да отхвърли жалбата против РА, първостепенният съд е приел, че жалбоподателят, върху когото пада доказателствената тежест, не е доказал осъществяването на процесната ВОД. Представената товарителница не е годен транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС, тъй като не установява от кого и къде е получена стоката. Допълнителен аргумент е липсата на плащане, отразено в счетоводството на доставчика. Твърди се плащане на незначителна част от цената, направено от трето лице – LATREECE LOGISTICS GMBH, Австрия. Липсва договор, кореспонденция и доказателства за преддоговорни отношения. Полското дружество неколкократно е регистрирано и дерегистрирано и не е декларирало ВОП. Така постановеното решение е правилно.
По аргумент на чл. 53, ал. 3 ЗДДС, за да облагаема с нулева ставка ВОД, е необходимо доставчикът да се е снабдил с документите, удостоверяващи извършването й, регламентирани в чл. 45 ППЗДДС. Според чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС той следва да разполага с документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и по-конкретно, когато транспортът е извършен от него самия, както твърди, следва да представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС освобождаването от ДДС на ВОД на стоки става приложимо само тогава, когато: 1. правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и 2. доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. решение Teleos и др. по дело C-409/04, т. 42, решение Mecsek-Gabona Kft по дело С-273/11, т. 31, решение Траум по дело С-492/13, т. 24). В случая не е доказана нито едно от двете кумулативно предвидени предпоставки. Към процесната фактура е съставен опис на парфюмите по наименование, големина на опаковката в мл., брой, единична цена и обща сума. Безспорно този опис е с предназначение на приемо-предавателен протокол, който да удостовери предаването от доставчика и приемането от получателя именно на фактурираните стоки, поради което в края му са обозначени места за подписите и имената на лицата, осъществили това приемане и предаване. Този протокол съдържа само подпис на представляващия дружеството – доставчик - В.В за предал, но не съдържа подпис на лицето, което е получило стоките след проверката им от името на полското дружество. Не е спорно, че правото на разпореждане със стоката не е прехвърлено върху получателя на територията на страната. Представена е товарителница, в която в кл. 24 е положен печат на полското дружество, но тъй като върху този печат е положен и печат на „А. К. Г“ ЕООД, както и печат „вярно с оригинала“, както и подпис на лицето, удостоверяващо, че преписът съответства на оригинала, то е невъзможно да се установи наличието на подпис за получател от името на полското дружество, за да се приеме, че тази товарителница доказва получаването на стоките по смисъла на чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС и на цитираните по-горе решения на СЕС.Нтелен е доводът на касатора, че товарителницата не била оспорена в съдебното производство, следователно е годно доказателство. Посоченото по-горе обстоятелство относно наличието на подпис в кл. 24 е коментирано в решението на решаващия орган и то определено обезсмисля оспорването на автентичността на този документ по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК. Освен изложеното, следва да се посочи, че в отговор на връченото му искане да представи всички документи, с които разполага във връзка с осъществената ВОД, в хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило само фактурата, опис към нея и товарителницата, в която то е вписано и като превозвач. В товарителницата не е вписан дори рег. номер на превозното средство, за да е възможно извършването на допълнителни проверки. Не са представени никакви други документи, установяващи кое е лицето, извършило транспорта и предало стоките от името на изпращача и превозвача, нито документи във връзка със заплатени пътни такси. Ако действително жалбоподателят беше осъществил транспорта на стоките, логично е да разполага с такива доказателства и да ги представи, както и да осигури подпис на получател в товарителницата и в приемо-предавателния протокол. Вярно е, че извън товарителницата останалите коментирани доказателства не са регламентиранани в чл. 45 ППЗДДС като необходими за доказването на ВОД, но отново според цитираните по-горе решения на СЕС в спор като настоящия националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали продавачът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама (вж. решение Mecsek-Gabona, т. 53, решение Траум, т. 41). В хипотезата, при която тази юрисдикция стигне до извода, че с оглед на обективни данни е доказано, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (вж. решение Mecsek-Gabona, т. 54 и решение Траум, т. 42). В случая установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства налагат извод за това, че жалбоподателят не е действал добросъвестно.
По изложените съображения касационният състав преценява касационната жалба на „А. К. Г“ ЕООД като неоснователна, а оспореното с нея решение на АССГ като правилно, поради което последното следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7546 от 03. 12. 2019 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 8350/2019 г.
ОСЪЖДА „А. К. Г“ ЕООД, ЕИК: 202221469 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Дойран“ № 15, вх. Б, ет. 2, ап. 7 да заплати на Национална агенция за приходите – София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 870. 33 лв. /осемстотин и седемдесет лева и тридесет и три стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.