Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” в Министерство на труда и социалната политика, чрез пълномощник срещу решение № 3781/04. 06. 2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 3601/2018 година, с което съдът е отменил негово решение от 15. 03. 2018 година за верификация по постъпило искане за окончателно плащане подадено от „Аксиопеа консулт“ ЕООД в обжалваните части. Касаторът релевира възражения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно приложил разпоредбите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и подзаконовите нормативни актове. По отношение разходите в размер на 3100 лева по бюджетно перо 5. 1 счита, че не са налице твърдените от съда пропуски, които препятстват извършването на проверка за законосъобразност на акта. Изложени са и аргументи, които целят да се обоснове по същество недопустимостта на разхода, поради недоказаност изпълнението на услугата. Органът ясно е квалифицирал липсата на цялата документация като нарушение на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 140 от Регламент № 1303/2013 година, поради което счита, че непосочването на нарушена разпоредба само по смисъла на чл. 57 ЗУСЕСИФ по отношение отказа за верификация на разхода не е от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото в акта обстоятелствено е аргументирано в какво се изразява недопустимостта на разходите и нарушението е описано като фактически състав, който попада в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ. Освен това видно от решението за верификация, верифицирането на разходите е отказано и на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради започнало производство по администриране на нередност. По отношение разходите в размер на 621, 60 лева по бюджетно перо 12 счита, че разходооправдателният документ е приложим, тъй като лицето получаващо дохода е задължено да внесе осигурителни вноски към НАП. В производството по верификация не са представени изискуемите документи, които да удостоверят законосъобразността на разхода, поради което същият не подлежи на верификация. По отношение разходите в размер на 66, 60 лева по бюджетно перо 8 сочи, че по проекта не са предвидени разходи за ДДС, освен това бенефициерът не е регистриран по ДДС, поради което тези разходи са недопустими. Съдът неправилно се е позовал на съдебна практика, касаеща други процедури и други оперативни програми, поради което е достигнал до грешен извод за допустимост на разхода. Органът правилно и в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ е определил разхода като недопустим. По отношение разходите в размер на 306, 88 лева по бюджетно перо 10 и разходите в размер на 1416, 46 лева по бюджетно перо 12, съдът е тълкувал превратно нормативната уредба по отношение тяхната допустимост. Необосновани са изводите, че органът е следвало да спре производството по отношение на всички разходи, които се изчисляват като процент от общите допустими разходи по проекта до окончателно установяване на общия размер на средствата подлежащи на верификация, тъй като същото ще доведе до нарушаване на правата на бенефициера по административния договор. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, “Аксиопеа консулт” ЕООД, оспорва същата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е решение за верификация от 15. 03. 2018 година по постъпило искане за окончателно плащане, подадено от “Аксиопеа консулт” ЕООД, постановено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” в Министерство на труда и социалната политика, в частта с която не са верифицирани средства, както следва: 3100 лева отчетени разходи по бюджетно перо 5. 1 “Разходи за обучение по ключови компетентности”; 621, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 “Разходи за организация и управление до 10% от общите допустими разходи по проекта”; 66, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 8 “Разходи за трудова медицина за срок не по-дълъг от срока на изпълнение на проектните дейности”; 306, 88 лева отчетени разходи по бюджетно перо 10 “Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност”; 1416, 46 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 “Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта”.

За да отмени този индивидуален административен акт в оспорените части, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в процедура по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, издаден е от компетентен орган, във валидна писмена форма. По отношение на отделните обжалвани части на решението приема:

1.За сумата от 3100 лева отчетени разходи по бюджетно перо 5. 1 - органът не е посочил правното основание за отказаната верификация, нито е цитирал някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, нито конкретната приложима разпоредба от Постановление № 189 на МС от 28. 07. 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 година.

2.За сумата от 621, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 - органът от една страна е приел, че е налице надвишаване на допустимия размер от 10 % от общите допустими разходи, а от друга, че не е представен надлежния разходооправдателен документ. Съдът сочи, че в административния акт не се съдържат мотиви по какъв начин е надвишен допустимия размер. Приема, че Е.Ц като едноличен собственик на капитала на “Аксиопеа консулт” ЕООД се явява самоосигуряващо се лице съгл. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), независимо дали е пенсионер. Цолова като самоосигуряващо се лице не е декларирала това обстоятелство пред органа, по реда на чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ), поради което ѝ е издадена служебна бележка, а не документ по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, но това обстоятелство не се отразява на допустимостта на разхода, респективно не води до извода, че същият попада извън обхвата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

3.За сумата от 66, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 8 - органът е приел, че разходът е недопустим, тъй като същият е за ДДС, а съгласно одобрения бюджет на проекта няма предвиден разход за ДДС за трудова медицина. Съдът счита, че съгласно т. 13 от Указание на министъра на финансите НФ-5 от 28. 07. 2014 г. за третиране на данък върху добавената стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014 - 2020 г. “бенефициерът определя данъка върху добавената стойност (допустим разход за финансиране от оперативни програми), когато бенефициерът не е регистриран по ЗДДС” какъвто е процесният случай. Поради изложеното съдът приема, че разходът е допустим за финансиране.

4.За сумата от 306, 88 лева отчетени разходи по бюджетно перо 10 - органът е приел разходите за недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 1% от общите допустими разходи по проекта, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 ПМС 189/28. 07. 2016 година. Съдът сочи, че от административния акт не става ясно на база на каква обща сума е определена неверифицираната сума и по какъв начин е изчислено, че сумата от 306, 88 лева надвишава посочения процент.

5.За сумата от 1416, 46 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 - органът е приел разходите за недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 10% от общите допустими разходи по проекта, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189/28. 07. 2016 година. Съдът сочи, че ако към допустимите разходи се добави сумата от 11680, 28 лева, за която административното производство е спряно във връзка с образувано адм. д. № 8589/2017 година пред АССГ, би могло да се окаже, че разходите са допустими. Мотивира извод, че би следвало да се спре производството и по отношение на производните разходи, които се изчисляват като процент от общите допустими разходи.

При извършена проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт предвид липсата на установена фактическа обстановка по делото въз основа на ангажираните доказателствени средства и непроизнасяне по спора по същество. Възражението е основателно:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че актът предмет на съдебен контрол за законосъобразност в обжалваната част е акт в производство по верификация по искане за окончателно плащане, предявено от „Аксиопеа консулт“ ЕООД. Доколкото, съгласно чл. 60 и следв. от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) компетенциите да верифицира, съответно да отказва верификация на предявени за плащане суми от бенефициерите, са възложени на ръководителите на управляващите органи по програмите, процесното решение от 15 март 2018 година е издадено от компетентен орган във валидна писмена форма, в каквато насока са и правилните изводи на първоинстанционния съд.

Касационната инстанция споделя извода на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт имено поради липса на установена от съда фактическа обстановка по спора, както и поради непроизнасяне по съществото на спорното правоотношение:

Страните не спорят, че „Аксиопеа консулт“ ЕООД е страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-1. 003-0718-C01 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, процедура чрез подбор на проекти № BG05M9OP001-1. 003 „Ново работно място 2015“.

По проект „Създаване на условия и възможност за професионална реализация на безработни лица чрез инвестиции в нови работни места“ с № BG05M9OP001-1. 003-0718-С01 бенефициерът по проекта прави искане за плащане № 5 от ИСУН 2020 за отчетен период 01. 09. 2016 година – 01. 11. 2017 година, което се явява искане за окончателно плащане по проекта.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че чрез системата ИСУН по искането е водена кореспонденция между страните /бенефициера и РУО/, като освен проверка на доказателствата, представените чрез ИСУН, органът е извършил и проверка на място при изпълнителя по договор за услуга във връзка с разходи за „Организиране и предоставяне на обучения по ключови компетентности „ИТренинг“ ООД. Констатациите са отразени в приложен по делото доклад, като по договор № BG05M9OP001-1. 003-0718-С01 е регистриран сигнал №35/20. 02. 2018 година и нередност вх. № 245 с дата на акта по чл. 14 от Наредба за администриране на нередности от ЕСИФ от 26. 02. 2018 година.

С процесното решение от 15. 03. 2018 година ръководителят на управляващия орган по ОП РЧР е отказал верификация на сумата от 3100 лева, отчетени разходи по бюджетно перо 5. 1 „Разходи за обучение по ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка по: ключова компетентност 2 „Общуване на чужди езици“, ключова компетентност 4 „Дигитална компетентност“ на вече наети по проекта лица по сключен договор за услуга от 14. 03. 2017 година с предмет „Организиране и предоставяне на обучения по ключови компетентности“, като е позовал отказа си за верификация на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

За сумата от 3100 лева отчетени разходи по бюджетно перо 5. 1, първоинстанционният съд е отменил акта, като е приел, че органът не е посочил правното основание за отказаната верификация, нито е цитирал някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, нито конкретната приложима разпоредба от Постановление № 189 на МС от 28. 07. 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 година. На посоченото /формално/ основание, АССГ е отменил обжалвания акт.

Касаторът възразява, че мотивите за отказа за верификация в тази част от фактическа страна са обективирани в т. 1 от констативната част на решението, а в точка 1 от диспозитива на същото решение като правно основание за отказа за верификация е изписана разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Тези възражения са основателни: Съдът в частта за сумата от 3100 лева не е установил фактическа обстановка, като не е осъществил и контрол за законосъобразност върху акта в частта по тази точка съобразно изписаната правна квалификация – чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на акта в тази част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Съдебният акт в тази част в действителност страна и от порока необоснованост.

Касационната инстанция констатира, че изрично в акта на РУО по ОП РЧР по т. 1 е посочено, че сумата се предявява за плащане като разход по бюджетно перо 5. 1 „Разходи за обучение по ключови компетентности съгласно Европейската квалификационна рамка по: ключова компетентност 2 „Общуване на чужди езици“, ключова компетентност 4 „Дигитална компетентност“ на вече наети по проекта лица по сключен договор за услуга от 14. 03. 2017 година с предмет „Организиране и предоставяне на обучения по ключови компетентности“. При разглеждане на приложените към финалния отчет документи във връзка с проведените обучения по ключови компетентности, органът търди да е извършил проверка на документи, проследима чрез анализ на представените доказателства, вкл. и на електронен носител, както и проверка на място на изпълнителя „ИТрейдинг“ ООД, ЕИК 202745977, представлявано от Б.Л – управител, по която се твърди да са установени несъответствия и липси, изписани в т. 1 от мотивната част на решението. Първоинстанционният съд не е анализирал посочените фактически установявания от органа, не е обосновал извод, дали представените доказателства по делото сочат на извършена проверка и констатации по нея, съответстват ли констатациите на реализираните в действителността факти, както и дали същите съответстват на нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изписана като правно основание за отказа за верификация на сумата. Според мотивите на акта в тази част, органът е констатирал липса на одитна следа. Посочил е нарушение на чл. 140 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Според мотивите на органа, констатаците по проверката са обосновали извод за регистриране на нередност, предвид която и на посоченото основание – чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ са дадени указания за невирифициране на сумите по договора от 14. 03. 2017 година. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК е постановил съдебен акт в частта за отказаната да бъде верифицирана сума от 3100 лева без съдебният акт в посочената част да обективира проверка на фактическите установявания, обосноваващи отказа, нито анализ на връзката им с доказателствата по делото и изписаната правна квалификация. Липсва анализ и на възраженията на РУО по програмата в насока законосъобразност на акта в тази част, доколкото отказът за верификация, основан на проверка за нередност не е обвързан от резултата на проверката, като започналата процедура по администриране на нередност е единствено правнорелевантния за законосъобразността на акта в тази част факт.

За сумата от 621, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта“, органът е отказал верификация на сумата на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, като е приел, че със сумата се надвишава допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта, а първоинстанционният съд е мотивирал незаконосъобразност на акта в тази част, тъй като за съда не било ясно по какъв начин се надвишава допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи.

За сумата от 1416, 46 лева отчетени разходи по бюджетно перо 12 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта“, органът е приел разходите за недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 10% от общите допустими разходи по проекта, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС 189/28. 07. 2016 година. Съдът неправилно приема разходите, като отчетени по перо 10, като за да определи размера на допустимите разходи, добавя сумата от 11680, 28 лева, за която административното производство е спряно във връзка с образувано адм. д. № 8589/2017 година пред АССГ, и прави извод, че по този начин „би могло да се окаже, че разходите са допустими“. Мотивира извод, че би следвало да се спре производството и по отношение на производните разходи, които се изчисляват като процент от общите допустими разходи.

В частта за сумите по перо 12 касаторът възразява, че анализът за допустимостта на раходите следва да се направи след анализа на относимите разпоредби досежно допустимостта на разходите, съгласно Насоките за кандидатстване по програмата и ПМС 189/28. 07. 2016 година, като се съобрази размера на „общите допустими разходи по проекта“ и нормативно въведеногто съотношение между разходите за управление и организация и общите допустими разходи по проекта, което трябва да съответства математически на съотношението 10:100. Касаторът изрично посочва, че в съдебно заседание на 22. 11. 2018 година е поискал да бъде допусната експертиза със задачи, обективирани в отговора по жалбата на дружеството – л. 9 по делото, една от които касае изчислението на соченото процентно съотношение предвид размера на допустимите верифицирани средства по проекта. В нарочно определение от същата дата, съдебният състав е приел за установено, че размерът на сумите, „които не са верифицирани, са изчислени правилно“, а след това с финалния си съдебен акт е отменил отказа за верификация в частта досежно посочените процентни съотношения с мотив, че за съда не е ясно изчисляването в частта за размера на общите допустими разходи по проекта.

Касационната инстанция намира възражението на касатора за основателно.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 189 на МС от 28. 07. 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г., при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи: т. 4- разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. Т.9 от ДР на соченото постановление дава легална дефиниция на понятието "Разходи за организация и управление", като същите са непреки разходи, свързани с възнагражденията на персонала по администриране на проекта – ръководител на проект, технически сътрудник, счетоводител и друг експертен или технически персонал, както и административните разходи, свързани с управлението на проекта, посочени за допустими в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Касационната инстанция пхриема, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал експертиза /с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът има и служебна възможност/, а последващо е отменил акта в обжалваната част за сумите, представляващи процентно съотношение от размера на общите допустими разходи по проекта с мотив, че за съда не е ясно как е извършено изчислението. Във връзка с чл. 7, ал. 1 от соченото постановление, в конкретната хипотеза максималният размер на разходи за дадена категория се определя на база общите допустими разходи по проекта. Съотношението е въпрос на математическо изчисляване, което органът не е длъжен да изписва в акта си. Проверката на изчислението се отнася до материалната законосъобразност на акта, като при необходимост от специални знания, съдът ползва експертните познания на вещи лица. Размерът на общите допустими разходи по проекта към момента на изчисляване на съотношението подлежи на доказване с писмени доказателствени средства, като при необходимост се ползват и експертни знания. Предвид предварителното изпълнение на актовете за отказ за верификация, невирифицираните суми по проекта, не следва да се приемат за допустими разходи. При искане за плащане и спряно производство по верификация, предявените за плащане суми по спряното производство, предвид това че не са верифициране, не се включват към размера на общите допустими разходи по проекта.

Предвид гореизложеното и в частта за сумите от от 621, 60 лева и 1416, 46 лева, отчетени разходи по бюджетно перо 12 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта“, съдебният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Сходни са изводите на касационната инстанция и в частта относно сумата от 306, 88 лева отчетени разходи по бюджетно перо 10 „Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност“. Органът е приел разходите за недопустими, поради надвишаване на допустимия размер от 1% от общите допустими разходи по проекта, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 ПМС 189/28. 07. 2016 година. Съдът сочи, че от административния акт не става ясно на база на каква обща сума е определена неверифицираната сума и по какъв начин е изчислено, че сумата от 306, 88 лева надвишава посочения процент, въпреки, че с определение в съдебно заседание на 22. 11. 2018 година е приел за безспорно, че размерите на сумите, които не са верифицирани, са изчислени правилно.

В частта за сумата от 621, 60 лева органът е посочил и че в частта за разхода касаещ Е.Ц, същият е недопустим на основание непредставяне на изискуемите документи, които да удостоверят законосъобразността на разхода. Изрично в акта в частта по този разход органът е посочил, че дружеството е предоставило като разходооправдателен документ по проекта – сметка за изплатени суми. При извършена проверка в търговския регистър органът е установил, че г-жа Цолова е едноличен собственик на капитала на “Аксиопеа консулт” ЕООД – бенефициер. Едновременно с това е декларирала, че е пенсионер. Органът посочва, че съгласно чл. 9 и чл. 10 от ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица, каквото е г-жа Цолова попълват документ с реквизити на фактура. От страна на министъра на финансите е одобрен образец на сметка за изплатени суми, в който било посочено, че такъв не се попълва, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице. В частта относно сумата разход за госпожа Цолова органът посочва, че не верифицира сумата, тъй като липсват изискуемите разходооправдателни документи. За да отмени акта в тази част, първоинстанционният съд е приел, че действително Цолова е самоосигуряващо се лице, независимо, че е пенсионер. В действителност, тя не е декларирала това обстоятелство пред платеца на дохода, поради което й е издадена служебна бележка, а не документ по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ. Но не било ясно по какъв начин това обстоятелство се отразява на недопустимостта на разхода съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

Касационната инстанция споделя възражението на касатора, че изводът е направен без анализ на Насоките за кандидатстване по програмата в частта досежно допустимите за верификация разходи, включително и в частта относно дадените разяснения. В тази насока споделя извода на органа, изложен и в касационната жалба, че анализът за допустимостта на разходите по категории следва да се направи и с оглед валидните разходоориентирани документи, чрез които разходът се доказва като законосъобразен.

В частта за сумата от 66, 60 лева отчетени разходи по бюджетно перо 8 „Разходи за трудова чмедецина за срок не по-дълъг от срока за изпълнение на проектните дейности“ органът е приел, че разходът е недопустим, тъй като същият е за ДДС за трудова медицина, а съгласно одобрения бюджет на проекта няма предвиден разход за ДДС за трудова медицина. За да отмени акта в тази част, съдът се базира на изводите на съда по ад № 10301/2018 година по описа на ВАС, което както правилно възразява касатора, е досежно друга процедура и друга програма. И в частта досежно тази сума, първоинстанционният съд е приел акта за незакносъобразен без да направи анализ за приложението на Насоките за кандидатстване по програмата по схема „Нова работно място 2015“ – стр. 33 и одобрения бюджет на проекта /Формуляр за кандидатстване/ по процедурата и по проекта в частта по бюджетно перо № 8, както и без да съобрази разясненията на органа по процедура по чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ.

Всичко гореизложено мотивира незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Предвид липсата на установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и съответстваща й правна такава, на база приложение на Насоките за кандидатстване по програмата и в рамките на конкретната процедура, касационната инстанция след отмяна на съдебния първоинстанционен акт, следва да върне делото на АССГ за ново разглеждане. Предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция / виж чл. 220 АПК/, съставът на ВАС не следва за първи път да установява фактическа обстановка по спора.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да осъществи контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт в оспорената му част като реши спора по същество, след като установи фактите по спора и приложи към тях относимите правни норми съобразявайки дадените от касационния състав указания по конкретните пера отказани да бъдат верифицирани суми.

Относно претендираните разноски по делото ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото и съобразно изхода му.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3781/04. 06. 2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 3601/2018 година.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд София град за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решението е окончателно.