Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)

във вр. чл. 254, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм. ) във вр. §15, ал. 1 от ЗМВР (Обн., ДВ., бр. бр. 61 от 11. 08. 2015 г., в сила от 1. 04. 2015 г.).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция “Гранична полиция” – МВР (ГДГП – МВР) против решение № 5786/29. 09. 2014г., постановено по адм. дело №11316/2013г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от А

ПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Л. Д. А., в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на П. отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК

, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд осъжда Главна дирекция "Гранична полиция"–МВР да заплати на Л. Д. А., сума в размер на 4 278, 02 лева (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева и 02 ст.), представляваща обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР

за...