Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] и от [фирма] .

С касационна жалба Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 1009 от 10. 06. 2014г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1551/2013г. в частта, в която е изменен Ревизионен акт № 02-1201935/27. 02. 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 147/16. 05. 2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място], в частта, в която на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] са определени задължения по ЗКПО за 2007г. в размер на 12 150 лева и лихва за просрочие - 6 908, 67 лева, като са определени задълженията на дружеството по ЗКПО за 2007 г. за корпоративен данък в размер на 10 372 лева и лихва за просрочие - 6 120, 49 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че в останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С касационна жалба [фирма], чрез процесуален представител обжалва решението на АС – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения РА, в частта, в която на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] са определени задължения по ЗКПО за 2006г. в размер на 15 673, 66...