Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. Д., жив. в [населено място], срещу решение №696/10. 02. 2015 г. по адм. дело №11324/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на заповед №156/22. 10. 2014 г., издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Л. Д. на длъжност "главен секретар" на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗА и т. 5 от Класификатора на длъжностите в администрацията, тъй като както към момента на назначаването, така и в момента на издаването служителката не отговаря на изискването за заемане на длъжността за наличие на...