Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от [населено място], срещу Решение № 198 от 27. 07. 2015г. по адм. дело № 177/2015г. на Административен съд Хасково. Доводите в касационната жалба са за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че с връчването на процесния акт е получено и писмо, подписано от кмета на [община], с което последния е направил отказ да маркира като погасени по давност задълженията, които са цитирани в искането по чл. 173 от ДОПК с мотива, че издадения АУВДТ по чл. 172, ал. 2 от ДОПК е била прекъсната давността. С този аргумент и с мотив, съдържащ се на един единствен ред, посочва, че административният орган – Директора на дирекция „МДТ” на [община] се е произнесъл по жалбата по административен ред, като я е отхвърлил като неоснователна. Счита, че акта с който се е произнесъл последният няма характер на ИАА, доколкото не е спазена формата за издаването му – не е посочена дата на издаване. Излага също, че действията на публичния изпълнител, какъвто се явява органът, издал процесния акт, които не са достигнали до адресата си, не могат да породят своето действие и да доведат до спиране, съответно прекъсване на давността. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответната страна – Д. Д "Местни данъци и такси" при [община], в писмени бележки, излага становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по адм. дело № 177/2015 на АС Хасково е било образувано по жалба на настоящия касатор против Акт за установяване на вземане за данъци и такси по ЗМДТ № 264/12. 10. 2011 г., издаден от орган по приходите КДОО "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с решение на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при [община]. С процесния акт, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх.№ 2323/06. 03. 1998 г., П. А. К. – орган по приходите КДОО "Местни данъци и такси" при [община],е установявила вземане от М. Господинив С. в посочени в табличен вид размери за Данък върху недвижим имот /ДНИ/ и Такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2006 г. до 2010 г. включително, възлизащо на 782, 80 лева – размер на задължението съгласно декларирани данни по декларация, при внесена сума 0, 00 лева и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12. 10. 2011 г. В АУВДТ е посочено, че на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, същият може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Ръководителя на КДОО "МДТ" при [община]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният акт издаден от орган с материална и териториална компетентност, както и че не са допуснати нарушения във формата на акта, доколкото същият е издаден в писмена форма и от формална страна съдържа всички предвидени реквизити, като са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му. Възраженията на жалбоподателя са били за погасяване по давност на установените за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. задължения за ТБО и ДНИ, поради изтичане на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК към 05. 01. 2015 г., когато писмено е направил пред [община] възражение за това и е претендирал отписване на тези задължения на основание чл. 173 от ДОПК. В тази връзка съдът е посочил, че публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК
. При тази нормативна уредба е приел, че давностният срок за задължението на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2006 г. започва да тече от 01. 01. 2007 г. и би се погасило с изтичането на 2011 г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Посочил е, че съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане, като в случая такъв акт, а именно АУВДТ № 264, е издаден на 12. 10. 2011 г. Към тази дата давностният срок е прекъснат, а обстоятелството, че АУВДТ №264/12. 10. 2011 г. е връчен на адресата си на 20. 01. 2015 г., е приел, че не може да доведе до извод за погасяване на публичното задължение на касатора за 2006 г., тъй като още преди изтичането на давността, давностният срок е бил прекъснат. От прекъсването на давността е посочил, че започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК
, всички публични вземания се погасяват с изтичане на 10 годишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността. За задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2006 г., е приел, че 10-годишният давностен срок изтича с изтичането на 2016 г. и следователно към момента на постаовяване на обжалваното решение, вземането не е погасено по давност. Посочил е, че са идентични и съображенията и по отношение на вземанията за следващите години – 2007, 2008 и 2009 г.. Относно възраженията на жалбоподателя, че след като не е достигнал до адресата си, издаденият АУВДТ не може да породи своето действие и да доведе до спиране на давността, съдът е приел, че същото не намира нормативна опора и не се споделят от трайната съдебна практика. Така постановеното решение е правилно.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Те са били изложени и с жалбата до Административен съд Хасково и са подробно обсъдени в мотивите към обжалваното решение. Същите са правилни и напълно се споделят от настоящия състав.
Видно от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземания за ДНИ и ТБО. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК
, поради което към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане. В случая АУВДТ е издаден на 12. 10. 2011 г., към която дата е прекъснат данвостният срок. Фактът, че АУВДТ е връчен през 2015 г. не може да доведе до извод за погасяване на публичното задължение на касатора за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009г., тъй като още преди изтичането на давността, давностият срок е бил прекъснат.
По силата на чл. 171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Както правилно е установил първоинстанционният съд в случая процесните задължения не са погасени по давност, тъй като давността за задълженията за 2006г. е започнала да тече на 01. 01. 2007г. и е изтекла на 31. 12. 2011г., аналогично следва да се приложи и за следващите години. АУВДТ е съставен на 12. 10. 2011. т. е. преди изтичането на установената в закона 5 годишна давност. От друга страна с издаването на АУВДТ се прекъсва давността, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК и започва да тече нова давност. Не е изтекла и предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10 годишна давност. Следователно правилен е изводът на АС Хасково, че цитираните по-горе публични задължения са дължими, тъй като не са погасени по давност. Неоснователно е твърдението на касатора, че давността се прекъсва от датата на уведомяване на касатора за издадения акт. В разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК изрично е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, а не от уведомяване на страната за издаването на акта.
Възражението на касатора, че решението на Директора на „МДТ” е нищожно поради липса на номер и дата на издаване е неоснователно. Предмет на съдебен контрол е Актът за установяване на вземане данъци и такси по ЗМДТ № 264/12. 10. 2011 г., издаден от органа по приходите КДОО „Местни данъци и такси” [община], потвърден с решение на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при [община].Същият, както правилно и подробно се е обосновал първоинстанционният съд, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Отделно от това, видно от доказателствата по делото, решението на Директора е изпратено с придружително писмо, изведено от [община] и изх. № ОХ-05-155-/1/ от 12. 03. 2015г.
Предвид изложеното настоящият състав на ВАС, приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 198 от 27. 07. 2015г. по адм. дело № 177/2015г. на Административен съд Хасково.
Решението е окончателно
.
Особено мнение: