чл. 171, ал. 2 ДОПК

Нормативен текст

Давност

Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато:

1. задължението е отсрочено или разсрочено;

2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;

3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;

4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;

5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

(3) (Нова -ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.