Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

С. П. Членове:

Р. Д. Т. К. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Ц. Б. изслуша докладваното от съдията

Р. Д. по административно дело № 839/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б. Г., [ЕГН], чрез адв. А. Д., против Решение 1409/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 554/2025 г. по описа на Административен съд – София област.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че органът по приходите е следвало да даде указание на вносителя да уточни кои здравни осигуровки погасява с внесената сума в размер на 1 098 лв. по платежен документ от 28.12.2024 г. В тази връзка оспорва направените изводи от първоинстанционния съд по приложението на чл. 171 ДОПК. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което административният акт да се отмени и преписката да бъде върната с указания по прилагането на материалния закон. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - директор на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Й., която я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било Решение № 5/24.04.2025 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената жалба от К. Г. срещу Протокол № ПО-22002325049342-073-001/03.04.2025 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис Самоков.

По фактите съдът е установил, че на 01.04.2025 г. жалбоподателят е депозирал искане за отписване по давност на задължения за здравни осигуровки за периоди преди 2019 г., както и за разпределение на внесената сума по платежен документ от 20.12.2024 г. в размер на 1 090,48 лв. за погасяване на здравни осигуровки за периода от 2020 г. до 2025 г. Към искането е приложен платежен документ с основание „НЗОК“ и без конкретизиран период.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № ПО-22002325049342-073-001. С него е констатирано, че сума в размер на 10,45 лв. (лихва за периода 27.11–28.12.2018 г.) следва да бъде отписана поради изтекъл 5-годишен давностен срок, а доброволно платената сума е била отнесена за погасяване на здравноосигурителни задължения по подадени от лицето декларации обр. № 7 за периодите 01.10.2015– 24.04.2016 г. и 26.04.2016– 01.11.2018 г.

От правна страна административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно изложените мотиви, искането на жалбоподателя за отнасяне на плащането към периоди 2020–2025 г. противоречи на изискванията на чл. 169, ал. 4–5 ДОПК, където императивно е определена последователност на погасяване при доброволни плащания. Правилно приходната администрация е отнесла плащането на Г. към най-старите му задължения, тъй като към 23.12.2024 г. не е бил изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок за задълженията по двете декларации обр. 7 от 09.02.2016 г. и от 11.01.2018 г.

Обжалваното решение на Административен съд – София област е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е взел предвид релевантните факти за разрешаването на спора и е достигнал до правилно заключение за законосъобразност на Решение № 5/24.04.2025 г. на директора на ТД на НАП София. Наведените оплаквания от касатора са неиздържани и изцяло бланкетни.

Съгласно чл. 169, ал. 4 ДОПК, за публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси. В тези случай, според правилото на чл. 169, ал. 5 ДОПК, с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

Правилни са изводите на съда, че възражението на Г. от 01.04.2025 г. за отписване на задължения поради изтекла давност не може да произведе обратно действие по отношение на вече валидно извършено доброволно плащане. Фактите не са спорни между страните по делото, въпреки че касаторът неточно посочва 28.12.2024 г. като дата на платежния документ, удостоверяващ внесената чрез EasyPay от негово име сума в размер на 1 090,48 лв. (л. 51 от делото). Видно от представената разписка датата на плащането е 20.12.2024 г. Неоснователни са касационните доводи по приложението на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, според които органът по приходите е следвало да отпише служебно вземанията с изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Последното важи само при изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

След проверка на заявените пороци от касатора, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението на Административен съд – София област за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 80 евро за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1409/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 554/2025 г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА К. Б. Г. от гр. Драгоман, [ЕГН], да плати на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) евро, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ С. П.

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ Т. К.