О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1755

София, 08.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4502 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д., чрез адв. Н. С. против решение № 143/17.07.2024 г. по в. гр. д. № 125/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което като е потвърдено решение № 563 от 14.12.2023 г. на Районен съд Русе, постановено по гр. д. № 805/2023 г., предявените от касатора против „Б. М. Русе4 АД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.333, ал.3 и чл.329, ал.1 ГПК, на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички доводи и възражения, наведени във въззивната жалба и на събраните във връзка с тях писмени и гласни доказателствени средства и необоснованост на извода на съда, че от събраните доказателства не се установява наличието на синдикална организация в предприятието и че ищецът е неин председател – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Може ли съдът да упражнява съдебен контрол за легитимност на синдикалната организация при прилагане на закрилата по чл.333, ал.3 КТ; 2/ Може ли съдът да упражнява съдебен контрол дали е легитимен изборът на синдикално ръководство при прилагане на закрилата по чл.333, ал.3 КТ; 3/ Как се осъществява предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност“ на същата; 4/ За съществуването на синдикалната организация има ли значение редовното внасяне на дължимия членски внос; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 6/ Законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение след извършване на подбор, при който по един от всички показатели е допусната грешка при оценяваното, при положение, че и без тази грешка, при правилно оценяване на служителя, това не би променило класирането на работниците и служителите при крайния резултат. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 48 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 5061/2008 г. на IV г. о. и решение № 846/29.12.1998 г. на III г. о. на ВКС; по втория въпрос – на решение № 846/29.12.1998 г. на III г. о. на ВКС; по трети въпрос – на решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV г. о.; по четвъртия въпрос – на решение № 1322 от 13.07.2006 г. по гр. д. №3112/2003 г. на III г. о. на ВКС; по пети въпрос – на задължителната практика на ВКС – ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. и на казуална съдебна практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения на ВКС; по шестия въпрос – на решение № 281/29.09.2023 г. по гр. д. № 2760/2013 г. на IV г. о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 КТ са повдигнати и следните въпроси: 1/Ползва ли се от закрила ръководството на синдикална организация, която е единствена структура в предприятието на работодателя, но няма членове във всичките му поделения и 2/ Може ли да съществува основна базова синдикална организация при работодател, ако същата има членове само от едно нейно поделение и не включва всички поделения на работодателя. По поставените въпроси липса надлежна обосновка на допълнителния критерий. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно поради очевидна необоснованост на извода на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на синдикална организация в предприятието и факта, че ищецът е неин председател, което се установява пряко от съдържанието на решението при обсъждане на свидетелските показания на свидетеля П., който е председател на отрасловия Синдикат „Бира, храни и напитки“ към КНСБ.

Насрещната страна – „Б. М. Р.“ АД, чрез адв. Т. и адв. Д., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, изложени в касационната жалба.

За да потвърди решението на първата инстанция и да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че в случая ищецът оспорва законността на процесното прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, предвиждаща предварителна закрила на членове на синдикално ръководство в предприятието; липса на реално съкращаване на щата; неизвършване на подбор въз основа на обективни критерии; злоупотреба с право от страна на работодателя. С оглед така заявените от ищеца доводи и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е приел, че спорните между страните въпроси са: ползва ли се ищеца с предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ; извършено ли е реално съкращаване на щата и подбор съгласно законовите критерии на чл.329, ал.1 КТ и налице ли е злоупотреба с право. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на нормата на чл.333, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Посочил е, че представените от ищеца удостоверение от 3.01.2023 г., издадено от председателя на синдиката „Бира, храни и напитки“ към КНСБ и протокол от отчетно – изборно събрание на базовата синдикална организация към „Месокомбинат Р.“ АД от 8.10.2022 г., са своевременно оспорени от ответника относно автентичността и верността на съдържанието им, като правилно първата инстанция е открила производство по чл.193 ГПК. Позовавайки се на разрешението по ТР № 9/12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС и при съобразяване на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че от страна на ищеца не е установено, че е председател на синдикална организация към Синдикат „Бира, храни и напитки“, учредена в ответното предприятие, тъй като оспорването на представените от ищеца документи, е успешно проведено. На следващо място е изложил, че дори и да се приеме, че в предприятието има създадена синдикална организация на СБХН-КНСБ, за което не са ангажирани доказателства, с оглед съдържанието на протокола от 8.10.2022 г. може да се приеме, че ищецът е член на ръководството на вътрешната структура в рамките на тази синдикална организация, а именно „Транжорна“ - [населено място], доколкото предприятието „Месокомбинат Р.“ АД има три самостоятелни поделения в различни населени места, т. е. може да се приеме, че е налице втората хипотеза, посочена в ТР № 9/12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, поради което ищецът не се ползва предварителната закрилата по чл.333, ал.3 КТ. По останалите доводи за незаконност на уволнението, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата; че работодателят е извършил подбор между всички работници, заемащи длъжностите „транжор“, „разфасовач“ и „работник обезкостяване“ по критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“. Първият е преценяван въз основа на показатели „образование и квалификация“ и „професионален опит на съответната длъжност“, а вторият – въз основа на показателите „работа в екип“, „изпълнение на възложените задачи и задължения“, „точност и качество на изпълнение на възложените задачи и задължения“, „способност за подобряване уменията и качеството на работа, както и адаптиране към промените в предприятието през последните 6 месеца“ и „прилагане на усвоените знания, придобити от обучения и инструктажи във връзка със системата за безопасност и качество“, като е посочена и тежестта на всеки един от показателите в общата оценка и съответния брой точки по петобалната система. Прието е, че ищецът е получил обща най-ниска оценка при подбора и комисията е предложила да бъде прекратено трудовото му правоотношение, както и че е налице обективно съответствие на получените оценки при подбора с действително притежаваната от съответните служители професионална квалификация и изпълнение на възложените задачи. За недоказани са намерени заявените от ищеца оплаквания в жалбата му за неправилно му оценяване с оглед представената към допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза справка за дадените от работодателя на ищеца оценки при определяне на допълнителното му трудово възнаграждение за последните 12 месеца преди уволнението, доколкото последните касаят определянето на коефициенти за трудово участие и показателите, по които те са изготвени се различават от тези, при които е извършен подборът. На последно място е приел, че ангажираните от ищеца доказателства, не опровергават презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ, съответно че потестативното право на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е използвано от него с цел прекратяване на трудовия договор именно с ищеца.

При така изложените решаващи мотиви на въззивният съд, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по третия материалноправен въпрос, който отговаря на общия и допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преформулиран и конкретизиран от настоящия състав на ВКС, с оглед правомощията му, разяснени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, те се свеждат до въпроса: „При позоваване на предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ, как се удостоверяват обстоятелствата, че в предприятието е учредена синдикална организация като поделение на съответна териториална, отраслова или национална синдикална организация съгласно устава й и че съответният работник или служител е избран за неин председател“, за да се провери дадено от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV г. о. Касационното обжалване следва да се допусне и по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, за да се провери дали въззивният съд е действал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, посочена в изложението.

Касаторът не дължи държавна такса за касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/17.07.2024 г., постановени по в. гр. д. № 125/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: