Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) ,
Образувано е по касационна жалба на [фирма], правоприемник на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от управителя М. П., чрез адв. С. против
решение № 2309 от 29. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 1617/2014 г.
на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1124/28. 12. 2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (К.).
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК
. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юрк. Я., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставена в сила. Претендира присъждането на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 1124/28. 12. 2013 г. на председателя на К., издадена на основание
чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ) и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от У. правилник на К.
към министъра на икономиката и енергетиката и туризма и на нейната администрация, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал....