Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (наречена „въззивна жалба”) на М. Б. К. от [населено място] срещу решение № 255 от 26 февруари 2015 година, постановено по адм. д. № 707/2014 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е прогласена нищожността на заповед № 40/03 септември 2014 година на главния архитект на [община].

В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответницата Т. Н. Т., чрез пълномощника й адв. Г. Т., е постъпило писмено възражение, д което се поддържа становище за недопустимост на касационната жалба, а алтернативно се поддържа и становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Останалите ответници – главният архитект на [община] и В. Н. Т., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по своята същност касационната жалба представлява искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, което е неоснователно.

Доколкото в самото оспорено решение е посочено, че не подлежи на обжалване, както и предвид обстоятелството, че изпратеното до М. К. съобщение не е оформено съобразно правилата затова, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Изложените в обратния смисъл доводи на ответницата по касация Т. Т. и на представителя на Върховната административна прокуратура, както и тези, изложени в оспореното съдебно решение в същия смисъл, са неправилни. Разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е неприложима в случая, тъй като се отнася само за изрично посочените в нея административни актове по устройство...