Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Б. Център", при Т.-Б., чрез пълномощника му - юрисконсулт Т., против решение №760/27. 04. 2015 г. по адм. дело №878/2014 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът: [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - юрисконсулт И., оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отменил Решение №32-19487/18. 03. 2014 г. на началника на МП "Пристанище Б. Център", потвърдено с Решение №32-27388/02. 04. 2014 г. на началника на Митница-Б., като материално незаконосъобразно. С отмененото решение на оспорващото дружество - [фирма], е определена нова митническа стойност, реално платена или подлежаща на плащане, в размер на 33 786 068, 63 лв. по ЕАД 14BG001007Н0006362/20140219/20140318, като е определен размер на възникналото митническо задължение - ДДС в размер на 6 757 213, 73 лв., на основание чл. 29,§1 от Регламент /Е./ 2913/92, във вр. с чл. 32,§1 от същия Регламент и чл. 35 от ЗМ. За да отмени решението, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което го прави незаконосъобразно. Според съда при формиране на митническата стойност на внесената стока и като резултат от нея - размера на дължимите държавни вземания - мито и ДДС, органът е нарушил разпоредбата на чл. 145, §1 от Регламент /Е./ №2454/93, която е специална спрямо чл. 29,§1 от Регламент /Е./ №2913/92, както и нормата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Решението е правилно.
При правилно установена фактическа обстаовка, съдът е приложил правилно материалния закон.
По делото е установено, че с ЕАД 14BG001007Н0006362/20140219/20140318, е оформен режим "допускане за свободно обращение" едновременно с режим "отложено плащане" на акциз на стоки за специфично предназначение - мазут, с получател - [фирма] по издадена фактура от 26. 02. 2014 г. на доставчика "Л." - Швейцария.При извършено замерване на внесената стока, с Генерален акт №16 и Акт известие №16/1 от 20. 02. 2014 г. е установено, че действително разтовареното количество мазут е 31 853 288 кг./вакуум/, т. е с 29 382 кг. по-малко от количеството обявено в ЕАД и по коносамент. Поради това от страна на дружеството е извършено деклариране на нова, по-ниска цена на стоката /в кл. 42 на ЕАД/, съответстваща на измереното количество, респ. нова митническа стойност в размер на 33 754 932, 52 лв. и спрямо нея друг размер на дължимите държавни вземания - ДДС на стойност 6 750 986, 50 лв.
С отмененото от съда решение на началника на МП"Пристанище Б. Център", това деклариране не е зачетено, а е определена нова митническа стойност на внесената стока, в размер на 33 786 068, 63 лв. и спрямо нея друг размер на публичното вземане за ДДС, в размер на 6 757 213, 73 лв. Органът се е позовал на стойността по издадената от доставчика фактура, която е по-висока и представлява договорена и реално платена цена на стоката, която съгласно чл. 29,§1 от Регламент /Е./ №2913/92 служи за определяне на митническата стойност.
По делото не е било спорно, че при разтоварване на стоката е замерено по-малко количество мазут от посоченото в коносамента количество при натоварването й.
При тези данни, изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваното решение са правилни.
Разпоредбата на чл. 29, §1 от Регламент /Е./ 2913/92, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена, се прилага в случаите когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката.
В конкретния случай безспорно е установена такава разлика в количествата - при натоварване на стоката от "Л."-Швейцария и при разтоварването й в България. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е върху реално внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим "внос" на количество, което не е внесено на територията на страната. Поради това е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, респ. чл. 145, §1, изр. второ от Регламент /ЕО/ №2454/93, регламентиращи, че когато стоки, декларирани за свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, както и при частична загуба на стоката, действително платената или дължима цена за целите на чл. 29,§1 от Регламент /Е./ №2913/92 - МК на Общността, е цената, представляваща пропорционална част от цената на цялото количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в РБ. З. е без значение дали ответното дружество е заплатило договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесените на територията на РБ количества, а не върху договорените такива. Приложението на цитираната разпонедба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на мазута следва да бъде само за реално внесеното количество, а не и върху договореното.
Ето защо неоснователни са оплакванията на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент /Е./ №2913/92.
Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №760/27. 04. 2015 г. постановено по адм. дело №878/2014 г. на Административен съд-Бургас, осми състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: