Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище в [населено място], чрез адвокат А. Г. С. срещу решение № 129 от 11. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 80/2014 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/8691 от 20. 09. 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г.

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си административният съд не е съобразил установените по делото обстоятелства и е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Иска от касационния съд да го отмени и да уважи изцяло жалбата на касатора. В съдебно заседание, не се представлява, не сочи нови доказателства.

Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” не се представлява в съдебно заседания, в писмено становище, чрез юрисконсулт М. С. оспорва жалбата, намира я за неоснователна, иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Сливен за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и...