О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1719
гр. София, 08.04.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 4012/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 394 от 25.04.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 243/2024г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 229/ 28.11.2023г. по гр. д.№ 813/2022г. на Районен съд-Поморие в следните части: относно режима на лични отношения между бащата Н. Д. С. и малолетното дете Н. Н. С.; в частта, с която бащата е осъден да плаща месечна издръжка над сумата 300 лева до присъдената от РС-Поморие 400 лева и вместо това е определен следния режим на лични отношения между бащата и малолетното дете:
- До навършване на 6 годишна възраст на детето: всяка нечетна седмица от месеца - от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя - с преспиване при бащата; 20 дни през лятото, разделени на два пъти по 10 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за което последната трябва до 31.05. на текущата година да уведоми бащата за периода, в който ще ползва отпуск.
- След навършване на 6 годишна възраст на детето – всяка нечетна седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя - с преспиване при бащата; един месец през лятото, разделен на два пъти по 15 дни - когато майката не ползва платен годишен отпуск, за което последната трябва до 31.05. на текущата година да уведоми бащата за периода, в който ще ползва отпуск;
- Считано от влизане в сила на въззивното решение: всяка нечетна година-през Новогодишните празници; всяка четна година-през Коледните празници; всяка нечетна година-през Великденските празници; всяка нечетна година - на рождения ден на детето; всяка четна година-на имения ден на детето; всяка година - на рождения ден на бащата;
- При достигане на ученическа възраст на детето – през първите 5 дни от пролетната ваканция и първите 5 дни от зимната ваканция.
Бащата следва да взема и връща детето на адреса, където е неговото местоживеене или от друго място, след предварително уточнение с майката. Ако страните постигнат взаимно съгласие, могат да осъществят режима на лични отношения и в други периоди.
С въззивното решение е отхвърлен искът на М. Д. К., действаща като майка и законен представител на детето Н. С., за осъждане на бащата, да плаща месечна издръжка за детето, считано от 01.08.2022г. над сумата 300 лева, до присъдените от РС-Поморие 400 лева, като първоинстанционното решение е потвърдено за сумата 300 лева – месечна издръжка.
С касационна жалба с вх. № 10503/11.06.2024г. М. К., чрез пълномощника адв. П., обжалва въззивното решение в частта, с която е определен режим на лични контакти между бащата и детето, считано от влизане в сила на настоящото решение: всяка нечетна година-през Новогодишните празници, всяка четна година-през Коледните празници; всяка нечетна година-през Великденските празници; всяка нечетна година-на рождения ден на детето; всяка четна година-на имения ден на детето; всяка година-на рождения ден на бащата; при достигане на ученическа възраст на детето-през първите 5 дни от пролетната ваканция и първите 5 дни от зимната ваканция, както и в частта, с която е отхвърлен искът за месечната издръжка на детето, дължима от бащата, за разликата над 300 лева, до присъдените от РС-Поморие 400 лева.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Касаторката твърди, че по въпроса: 1. Кои са критериите, които следва да съблюдава съдът и на които следва да отговаря разширеният режим на лични контакти между родителя и детето за осигуряване на равна възможност на двамата родители да контактуват с детето в почивни, празнични дни и през ваканциите, въззивното решение противоречи на решение № 131/14.06.2016г. по гр. д.№ 4490/2015г. на ІІІ ГО на ВКС. Счита, че атакуваното решение е постановено в нарушение на практиката на ВКС-т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, както и на решение № 108/ 18.06.2019г. по гр. д.№ 3665/2018г. на ІV ГО и решение № 24/26.02.2021г. по гр. д.№1541/2020г. на ІІІ ГО по въпроса: 2. Длъжен ли е съдът в производството по чл. 127, ал.2 СК да следи служебно за интересите на детето. Формулира и въпросите: 3. Когато детето физически не е контактувало с единия родител продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и за какъв период, като едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване; 4. Следва ли при определяне на режим на лични отношения по време на официални празници, лични празници и ваканции, съдът да определи точен час на вземане и връщане на детето, както и следва ли да съобрази ако личните празници са в почивен или работен ден-в какъв часови диапазон следва да е режима; 4а. Как да се изпълни режим на лични контакти контакти през зимната ученическа ваканция на детето, когато такава няма обявена; 5. Следва ли при определяне режима на лични котакти между бащата и детето по време на официални празници-Коледни, Новогодишни и Великденски, както и по време на лични празници, изрично да се постанови, че през следващата година (четна или нечетна), детето ще прекарва тези празници със своята майка, както и че по време на тези официални и лични празници и ученически ваканции, не се прилага общият режим на бащата с детето всяка нечетна седмица от месеца; 6. Следва ли при определяне размера на издръжката, съдът да се ръководи от висшия интерес на детето и критериите за осигуряване на нормални условия на живот на детето, каквито би имало ако родителите му живеят заедно, съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал.5 СК; 6а. Обстоятелството, че бащата издържа пълнолетното си дете-студентка от предходен брак, основание ли е за определяне на по-нисък размер на издръжката на малолетното дете на страните, при положение, че получава доход над от 7 000 - 8000 долара и има завидно имотно състояние (множество жилищни, производствени и земеделски имоти), а майката освен задължението към общото малолетно дете има задължение да издържа и непълнолетно свое дете от предишна връзка. По тези въпроси твърди противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г., решение № 325/05.06. 2024г. по гр. д.№ 4111/2023г. на ІV ГО, решение № 385/23.01.2014г. по гр. д.№ 2537/2013г. на ІV ГО. Касаторката счита също, че в обжалваните части решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба-Н. Д. С., чрез адв. Д. А., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Бургас и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
В производство по спорна съдебна администрация въззивният съд се е произнесъл по искания с правно основание чл.127, ал.2 СК от родителите на малолетно дете относно личните отношения между бащата и детето и издръжката на детето, като първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и местоживеенето на детето е определено при майката.
От фактическа страна съдът е установил, че детето Н. е родено на * от фактическото съжителство между страните, продължило около 6-7 години; родителите са се разделили в средата на 2021г., като окончателно са прекратили отношенията си в средата на 2022г. Всеки от родителите има и друго дете – бащата има дъщеря, [дата на раждане] , студентка в Бургаския свободен университет, а майката има син, [дата на раждане] -ученик в ГРЕ „Г.С. Р.“-гр.Бургас. В производството пред РС е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” Бургас и са ангажирани гласни доказателства относно отношенията между страните и между всеки един от тях и детето. При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК във въззивното производство бащата е заявил, че работи като моряк и пътува често извън страната – не е на постоянен договор, а на свободно наемане; живее сам във вила във вилната зона на Бургас; след раздялата на страните, майката прекратила всякакви контакти с него, поради това потърсил съдействие от Полицията и ДСП-Бургас и идва тогава успял, но трудно, да се види с детето. Бащата иска Н. да общува със сестра си, с която са привързани. Сочи, че след постановяване на привременните мерки от РС получил възможност да вижда детето в определените от съда часове, но пак със затруднения. Заявява, че извън тези мерки, майката не му предоставя възможност да види детето, дори когато му предстои пътуване и той я моли за това. Изразява желание за по-честа комуникация и контакти, т. к. има нужда да общува с детето като баща със син. Претендира режимът на лични отношения да бъде по-разширен.
Изслушана пред въззивния съд по реда на 59, ал.6 СК майката е заявила, че след постановяване на привременните мерки, тя спазва режима за лични контакти, но между страните има нарушена комуникация и бащата не е активен за осъществяване на срещите. Твърди, че предлагала спогодба, но бащата не бил съгласен. Споделя, че при раждането на детето бащата бил една-две седмици в страната и бързал да замине, поради обявената пандемия от Ковид-19; през цялото време сама се оправяла с детето; живее в[жк]в жилището на брат си, тъй като прави ремонт на своето жилище; „склонна“ е да предостави детето извън определения режим, но след като има окончателно решение или някакво решение, което няма да е само привременни мерки.
От правна страна въззивният съд е приел, че режимът на лични отношения на бащата с детето, следва да бъде съобразен с обстоятелството, че то е момче и има нужда и трябва да общува по-активно със своя баща, а към момента контактите са спорадични и затруднени и това може да доведе до родителско отчуждение; не се твърди и не се установява бащата да не притежава родителски капацитет или поведението му да е вредно, опасно или неприемливо спрямо детето; бащата е заявил искрено желание да общува с Н. и да поддържа добри отношения между двете си деца. Предвид това, съдът е приел, че следва да му бъде предоставен по-разширен режим от този, определен от първоинстанционния съд, като е определил режим на лични контакти между бащата и детето преди и след навършване на 6 годишна възраст на Н.; считано от влизане в сила на решението е определил лични контакти между бащата и детето през новогодишните празници, през коледните празници, през Великденските празници, на рождения ден на детето, на имения му ден, на рождения ден на бащата, а след достигане на ученическа възраст на детето и през пролетната и зимната ваканция. По отношение на издръжката, дължима на детето от баща му, съдът е посочил, че ангажираните по делото доказателства установяват трудовото възнаграждение, притежаваните недвижими имоти от страните, както и задълженията им за издръжка към други деца. Съдът е съобразил, че Н. е на 4 години и половина и посещава детска градина, предвид това е приел, че разходите, необходими за отглеждането му са в размер 500 лева; от тази сума бащата следва да заплаща 300 лева, а останалата част -200 лева следва да бъде поета от майката, която ще полага и грижите за детето. Издръжката се дължи считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение на размера или за прекратяването й.
При така изложените мотиви на ОС-Бургас, Върховният касационен съд намира, че решението не е очевидно неправилно, както сочи жалбоподателката. От съдържанието на обжалвания въззивен акт не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях.
Решението на Бургаския окръжен съд в обжалваните от касаторката К. части следва да се допусне до касационно обжалване по поставените от нея първи, втори и четвърти въпрос, обусловили изхода на спора (уточнени, съобразно правомощията на касационната инстанция - т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС): 1. За критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при спор относно режима за лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето; 2. Следва ли при определяне режим на лични контакти по време на официални празници, лични празници и ученически ваканции, съдът да определи точен час на вземане и връщане на детето. Касационно обжалване следва да бъде допуснато за да се извърши проверка на твърдението на касаторката, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие с цитираната от касаторката съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 127, ал.2 СК и чл. 59, ал.3 СК. Поради изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и доводите на страните съдът ще обсъди в решението по чл. 290 ГПК.
За касационното обжалване М. К. дължи държавна такса в размер 40 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 394/25.04.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 243/2024г. на Бургаския окръжен съд в обжалваните части.
УКАЗВА на касатора М. Д. К., представлявана в касационното производство от адв. М. П., в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 40 лева.
При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото-прекратено.
След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер 40 лева, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: