6№ 200/04.04.2025 г.
Гр. София,
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при участието на секретаря К. Ц. като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 5211 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290, във вр. с чл. 295, ал. 1 от ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 152/07.08.2023г. по гр. д. № 130/2023г., с което Апелативен съд – Варна е потвърдил решение № 260136/21.06.2021 г. по гр. д. № 136/2020 г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на „Албена“ АД сумата от 28 180.50 лв.
Касационният контрол е допуснат по следния процесуалноправен въпрос, уточнен от съда: Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача?
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав /решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV ГО на ВКС, решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV ГО на ВКС, решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г., IV ГО на ВКС, решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III ГО на ВКС, решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III ГО на ВКС, решение № 25 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2976/19 г., ІІ ГО на ВКС, решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/20 г., ІІІ ГО на ВКС и др./
В случая при повторното разглеждане на делото въззивният съд е основал решението си на допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно задължителните за него указания, дадени с решение № 50025/20.03.2023 г. по гр. д. № 1811/2022 г., по описа на ВКС, II г. о. Изрично в отменителното решение на ВКС е отбелязано, че обедняването на собственика не може да се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, защото спецификата на имота, изключва подобна възможност. Указанията на ВКС са били да се определи размера на дължимото обезщетение за ползване след изчисляване и съпоставяне на размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца при съобразяване с посочените в решението релевантни обстоятелства.
При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на процесния имот, ползван от ответника без правно основание поради непротивопоставимост на сключения на 07.03.2016 г. договор между „Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД, Добрич и „ВиК“ ООД, Добрич на собственика на пречиствателната станция. Посочил е, че за „ВиК - Добрич“ - оператора не съществува нормативно предоставено му право да използва безвъзмездно имота на ищеца при осъществяване на предмета на своята дейност, поради което и без значение за иска по чл. 59 от ЗЗД е, че ответникът ползва обекта като предоставя на потребителите услуга по пречистване на отпадни води по регулирани цени, че не са предвидени средства за заплащане на наем на съоръжението, както и че пречиствателната станция се ползва за обслужване и на населените места в съседната на к. к. „Албена“ територия. Заключил, е че в случая ищецът е лишен от получаването на една сигурна имуществена облага, т. е. налице е обедняване по см. на чл. 59 ЗЗД, което е довело съответно до обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на необходими разходи за ползване на пречиствателната станция. Във връзка с оплакванията на „ВиК - Добрич“ АД, че имотът не може да се отдава под наем и „Албена“ АД не може да получава наем за него, съдът се е позовал на решението на ВКС по т. д. № 789/2009, II т. о., с което е прието, че предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и в случаите, когато се касае за специфичен обект на ползване - част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна забрана същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни субекти, респ. че не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица. С оглед безспорно установеното ползване от ответника на процесния имот без правно основание, е намерил, че за ответника е възникнала отговорността да обезщети собственика за това, че е бил лишен от възможността да ползва имота си, включително да получава и доходи от него, което обогатяване се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползването. По размера на обезщетението въззивният съд се е позовал изцяло на заключението на повторната СОЕ, посочвайки, че експертът, който го е изготвил, притежава необходимите знания и квалификация, вписан е в одобрения списък на вещите лица, отговорил е на поставените задачи, след като е извършил оглед, и е определил размера на месечния наем при използване на два базисни подхода и при отчитане спецификата на имота, подробно мотивирайки последователните стъпки на изследване и изчисленията. След отстраняване на допуснатите технически грешки в изчисленията, съдът е заключил, че обезщетението по чл. 59 ЗЗД е в размер на 28 180.50лв., за който размер искът е уважен.
Имайки пред вид приетото от въззивния съд и отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е следвало служебно да следи дали поставената задача е изпълнена от вещото лице. В случая, въпреки декларираното от вещото лице, задачата не е била изпълнена. В заключението не са намерили израз и не са били изяснени обстоятелствата, за които са били дадени указания в отменителното решение на касационната инстанция. С оглед задължителните за въззивната инстанция указания на ВКС, при новото разглеждане въззивният съд е следвало да допусне експертиза, която да отговори на поставения въпрос, като вещото лице съобрази следните обстоятелства, посочени в отменителното решение на ВКС, а именно: 1. Процесният имот - поземлен имот с построена пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения - е специфичен обект на ползване, част от водопреносна мрежа, като съоръженията, които са с площ от дка - съгласно заключението на приетата експертиза /вж. стр. 245/ - са разположени по целия поземлен имот, по технологична схема, 2. Гореописаният процесен имот /земя с пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения/ не може да функционира самостоятелно. Съществува и довеждаща и отвеждаща инфраструктура /до и от ПСОВ „Албена“, която е част от Асоциация по В и К в обособена територия Добрич, 3. Собственикът на имота /к. к. „Албена“ АД/, доколкото е безспорно, че не е част от В и К операторите, разполагащи с правоспособност, съгласно Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, не е възможно да използва самостоятелно имота като стопанисва, поддържа и експлоатира наличните В и К системи и съоръжения, 4. Процесният имот се използва от ответника „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД в качеството му на единствен В и К оператор за територията на област Добрич и той осъществява изрично регламентирана дейност в интерес както на жителите на селата К. и Оброчище, така и на ищеца к. к. „Албена“, 5. Сградите и съоръженията, макар и в добро състояние /според оценката на експерта, /вж. стр. 375/ са изградени преди около 50 години и се поддържат не от собственика, а от В и К оператора, 6. Цените, по които водното дружество предоставя водни услуги са регулирани, 7. Ответникът е търговско дружество, което осъществява многостранна дейност и реализира печалба.
Не е било съобразено обстоятелството, че обедняването на собственика не може да се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, защото спецификата на имота, изключва подобна възможност. Това е така, поради следните съображения: На първо място, следва да се има предвид, че в случая става въпрос за специфичен обект - водно съоръжение, /включващо земя, пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения/. За ищеца, като собственик на процесното съоръжение на основание чл. 19, т. 4 от Закона за водите на практика не съществува възможност да ползва същото, предвид установения от закона – чл. 198о Закон за водите монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за предоставяне на В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени правни субекти – В и К оператори, какъвто статут има и ответното дружество. Процесното съоръжение би могло да бъде предоставяно от собственика за възмездно ползване само на В и К операторите. На следващо място, не е било съобразено и обстоятелството, че по силата на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 07.03.2016г., сключен по реда на чл. 198п от Закона за водите, на ответното дружество са били възложени дейности по стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. За поддържането на тези системи и съоръжения ответното дружество прави разходи за поддръжката им. Не е било извършено съпоставяне между размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца, съобразявайки както реализираната печалба от предоставените от ответника водни услуги в качеството му на търговско дружество, така и извършените от ответника разходи по поддръжка на сградите и съоръженията, които макар и да са собственост на ищеца, се поддържат от ответното дружество, така и данните за лошото експлоатационно състояние на процесния обект.
Всички тези обстоятелства не са били взети предвид, поради това настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната техническа оценителна експертиза, която да отговори на всички въпроси, уточнени от съда.
При горните изводи, обжалваният акт се явява неправилен поради допуснатите процесуални нарушения и следва да бъде отменен. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 295, ал.2 ГПК следва да бъде даден ход на делото пред настоящата инстанция за назначаване на техническа оценителна експертиза, която да отговори на поставените въпроси. Експертизата следва да бъде изготвена от две вещи лица – оценител на машини и съоръжения и специалист „хидроинженер“.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 152/07.08.2023г. по гр. д. № 130/2023г., с което Апелативен съд – Варна е потвърдил решение № 260136/21.06.2021 г. по гр. д. № 136/2020 г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД /ВиК/ е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на „Албена“ АД сумата от 28 180.50 лв.
ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.
ДОПУСКА техническа оценителна експертиза, вещите лица по която след проверка на всички документи по делото, в т. ч. договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 07.03.2016г. /лист 53 от делото пред Окръжен съд-Добрич/, счетоводния баланс на дружеството /отчета за финансово състояние/ на „ВиК – Добрич“ АД, да извършат оглед на място, както и /при необходимост/ да извършат справки в съответните за изпълнение на поставените задачи институции да посочат: 1. кои точно съоръжения са предоставени и включени в мрежата на „ВиК - Добрич“ АД; имайки предвид отговора на въпрос 1, както и следните обстоятелства, че процесният имот е един специфичен обект - водно съоръжение, /включващо земя с пречиствателна станция с всички необходими съпътстващи съоръжения/, както и че същият не може да функционира самостоятелно, като съществува и довеждаща, и отвеждаща инфраструктура /до и от ПСОВ „Албена“, която е част от Асоциация по В и К в обособена територия Добрич/, отчетат реализираната печалба от предоставените от ответника водни услуги в качеството му на търговско дружество, в тази връзка да посочат кои от водните услуги, които предоставя ответникът, се ползват от „Албена“ АД и само тези услуги да се вземат предвид при остойностяването, да вземат предвид и извършените от „ВиК-Добрич“ АД разходи по поддръжка и реконструкция на предоставените на дружеството сгради и съоръжения, да начислят и разходи за амортизации за тях, като съобразят и данните за лошото експлоатационно състояние на процесния обект, да определят размера на дължимото обезщетение за ползване, като изчислят и съпоставят размера на обогатяването на ответника /“ВиК-Добрич“ АД/ с размера на обедняването на ищеца /“Албена“ АД/.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за експертите в общ размер от 3000 лв. /три хиляди лева/, вносимо от жалбоподателя – „ВиК-Добрич“ АД в едноседмичен срок от съобщението.
Да се пише писмо до Технически университет – Варна с молба да бъде предоставено името на експерт със специалност - „хидроинженер“.
Да се пише писмо до Камарата на независимите оценители с молба да бъде предоставено името на специалист – оценител на машини и съоръжения по възможност в областта на „ВиК“.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, като в списъка за призоваване се включат и двете трети лица-помагачи.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.