№ 275

С. 20.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 95 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената на 13.09.2017г. касационна жалба от П. В. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 240 от 4.08.2017г. по в. гр. д. № 378 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 146 от 10.03.2016г. по гр. д. № 390/2016г. на РС Враца и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, потвърдено е решението в частта за присъждане на направените разноски пред районния съд и са определени дължимите за въззивната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като сочи решение от 4.02.2014г. по гр. д.№ 4661/2013г. на СРС /в разпечатката на което изрично е посочено, че не е влязло в сила/, се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса,: „Как следва да бъде изписана правната норма в трудов договор, когато работодателят се позовава на нея и може ли съдът да прилага по аналогия изключение...