ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368

София, 20. април 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 319 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 213/08.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 431/2017, с което е отменено частично решение № 706/07.06.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2885/2016, като П. е осъдена да заплати сумата от 2.000 лева обезщетение на неимуществените вреди и 800 лева обезщетение за имуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Недоволен от решението е касаторът П., представляван от С. Л., прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага.

Ответникът по жалбата К. И. Н., представляван от адв. А. Б. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното...