Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. П.П. от АК-В. като процесуален представител на Комисия по картотекиране при [община] против решение №67 от 10.10.2014 г., постановено по административно дело № 57 по описа за 2014 г. на Административен съд –Видин В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се претендира за неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба - М. Г. Ф., в писмен отговор на двакота й пълномощник, адв.И.А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 45а от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/ във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет - В., е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 1 от 06.03.2014 г., прието с протокол № 1/06.03.2014 г. на Комисията по жилищно настаняване, с което жалбоподателката е заличена от картотеката на нуждаещите се от жилища граждани.

Преценявайки законосъобразността на обжалваното административно решение на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна. Обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно.

На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът служебно констатира, че съдът на основание събраните доказателства правилно е приел, че обжалваното административно решение е постановено в процедура за установяване на жилищни нужди на настанените наематели в общински жилища и Комисията за жилищно настаняване неправилно е приложила разпоредбата на чл. 12, ал. 2, от Наредбата, като не е събрала доказателства по основния факт подлежащ на доказване, а именно необитаване на жилище за период повече от три месеца. В административното производство са представени доказателства /докладни и констативни протоколи от 10, 11 и 13.02.2014 г./ от които е видно, че на цитираните дати Фловора не е намерена на адреса на жилището, което е била настанена. Протоколи с същото съдържание са съставени за посещения на адреса на 01.04.2013 г. и на 20.09.2012 г. В тези два протокола е било записано, че по сведзение на съседи съпругът и дъщерята на Ф. работят в Испания. Ф. обитавала жилището през различни периоди на годината тъй като посещавала близките си в Испания. За конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата и наемателят, настанен под наем в жилище по чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗОбС, е длъжен в определения срок да попълва и представи молба - декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Доказателствената тежест за установяване наличието едновременно на задължителните условия по чл. 5, ал. 1 от Наредбата е за наемателя, който следва да установи, че не е настъпила промяна на условията за настаняване под наем в общински жилищен имот, което жалбоподателката е изпълнила. Представена е дакларация в този смисъл, чиято доказателствена тежест не е оборена по надлежния ред. Доказателствената тежест в съдебното производство е на административния орган, който е длъжен да докаже, че са налице предпоставките на чл. 12 от Наредба за заличаване на жалбоподателката. Събраните в административното производство доказателства /протоколи, докладни/ не установяват наличие на изискванията на Наредба за заличаване на жалбоподателката от картотеката на нуждаещите се от жилище лица, както е приел съдът.

Фактическото основание - необитаване на жилището, не е установено. Законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че при взимане на решението Комисията не е спазила изискванията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК

за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая. Освен това протоколите на помощната комисията, която не е орган по настаняването, са съставени за целите на самата проверка, без да са събрани доказателства колко са членовете на домакинството, колко от тях обитават жилището и дали обитателите са в чужбина за повече от 3 месеца, каквото е изискването на наредбата.

С оглед допуснатите нарушения по приложението на Наредбата от Комисията по настаняването на [община] обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 10.10.2014 г. по адм. д.№57/2014 г. на Административен съд - Видин. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: