Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 98/08.01.2015 г. по административно дело № 9927/2014 г., Административен съд - София-град по жалба на П. Г. Т. е: 1) отменил решение № РО - 585 от 18.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - [населено място], с което като неоснователна е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН], протокол № 14 от 22.05.2014 г., както и срещу разпореждане № [ЕГН], протокол № 13 от 11.07.2014 г., постановени от ръководител „ПО“ („Пенсионно осигуряване“); 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на административния орган – ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ С.-град за разрешаване на въпроса по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - [населено място], действащ чрез пълномощника юрк. Б.. Касаторът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК).
Ответникът по касация П. Г. Т. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваният с нея съдебен акт.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Решението на Административен съд – София град, с което жалбата на П. Г. Т. е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.
Правилно в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореното пред първоинстанционния съд административно решение и потвърдените с него разпореждания са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената форма и без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването им.
За да отмени оспореното пред него административно решение първоинстанционният съд е формулирал извод, че административният орган неправилно е приложил закона при определяне на датата за отпускане на пенсията за инвалидност на П. Г. Т.. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че датата на придобиване право на пенсия за инвалидност, е датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК № 3283 от 175 от 23.10.2013 г., влязло в сила на 07.11.2013 г., а не от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ - С. град - 07.05.2014 г.
От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. № МП-56150 от 07.05.2014 г. П. Т. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил необходимите документи за удостоверяване на осигурителен стаж и експертно решение (ЕР) № 3283 от 175 от 23.10.2013 г. на ТЕЛК, с което му е определена 60% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране 23.10.2013 г. и срок на инвалидизиране - три години.
Детайлно е изяснен от първоинстанционния съд единствения спорен въпрос - за началния момент на отпускане на личната пенсия за инвалидност на П. Г. Т., която е отпусната от дата 07.05.2014 г. - датата на подаване на заявлението й, а не от 23.10.2013 г. - датата на инвалидизирането му съгласно ЕР на ТЕЛК № 3283 от зас. № 175 от 23.10.2013 г.
Решението на ТЕЛК не е обжалвано в 14-дневния срок за оспорване на акта, след неговото изтичане на 07.11.2013 г. и дата на влизане в сила на акта, то е станало безспорен и стабилен административен акт, годен да породи целените с него правни последици за неговия адресат.
Установено е от експертното решение на ТЕЛК, че жалбоподателят има на основание чл. 71 от КСО, право на пенсия за инвалидност, тъй като е загубил частично работоспособността си и има трайно намалена работоспособност - 60%( вид и степен на увреждане).
Според нормата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Първоинстанционният съд правилно е установил, че в случая жалбоподателят не е подал документите за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 73, ал. 1 от КСО в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, считано от 07.11.2013 г., а е сторил това на 07.05.2014 г., което обаче е в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО Същото се твърди от лицето и в жалбата до съда.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на чл. 94, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 от КСО. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3 от КСО, но той не е в кумулативна обусловеност с общите основания по чл. 94, ал. 1 от КСО.
Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая едва на 07.11.2013 г. процесното експертно решение на ТЕЛК, с което е определен краен процент 60 % трайно намалена работоспособност на заявителя П. Т., е влязло в законна сила и е придобило статута на стабилен административен акт. Поради това шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да се брои от тази дата, защото от нея обективно е възникнала възможността да бъде поискано изплащането на пенсията – налице е приложното поле на чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО.
Ето защо настоящият състав счита, че при тази специфична хипотеза следва да се приеме, че административният орган незаконосъобразно е определил като начална дата 07.05.2014 г. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е датата на подаване на заявлението от Т., и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изр. 2 от КСО. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, тази разпоредба в конкретния случай е неприложима, защото едва с влизането в сила на 07.11.2013 г. на експертното решение на ТЕЛК от 23.10.2013 г., е започнал да тече шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за подаване на документи за пенсиониране от инвалидизираното лице.
Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – С.-град също е издал незаконосъобразен акт.
По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд – София-град, което като правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/08.01.2015 г. по административно дело № 9927/2014 г. на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: