Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /”ОДОП”/, [населено място] против решение № 124 от 31.03.2015г. по адм. д. № 548/2014г. по описа на Административен съд – В. Т.С доводи за необоснованост и незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП се претендира отмяна на решението със законните последици.

О. [], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.М., чрез адв. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Излага доводи и във връзка с Тълкувателно решение №5 / 2015г. на ВАС, като счита заповед №423/17.07.2013г. на директора на ТД на НАП-Велико Т. за нищожна, тъй като с нея са изрично ограничени правомощията в т. 12 на началник сектор „Ревизии” за И.-М..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт и предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, б.”а” АПК.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е прогласена нищожността на ревизионен акт №061400078/28.03.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Т., в обжалваната и потвърдена с решение №273/30.06.2014г. на директора на Дирекция “ОДОП” – Велико Т. част, поради нищожност на заповедна за възлагане на ревизията /ЗВР/ -липса на правомощия на издателя - чл. 112, ал. 2 и чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че ревизията е започнала по ЗВР №1302460/01.10.2013г., изменена със ЗВР №1400078/09.01.2014г., издадени от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Т., който не разполага с компетентност, съгласно заповед №423/17.07.2013г. на директора на ТД на НАП-Велико Т., да възлага ревизии на територията на И. – В..Текста на цитираната заповед на директора на ТД на НАП - Велико Т. е тълкуван в смисъл, че предоставените правомощия на съответния орган по приходите, визиран поименно, в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП – Велико Т., са териториално ограничени до обхвата на посоченото И.,в конкретния случай -И. – М.,т. е. директора на ТД на НАП е ограничил териториално компетентността до обхвата на И.- М. на издателя на ЗВР,а ревизирания субект е с дейност в обл.В.. Изложени са мотиви за обхвата на чл. 112 ДОПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНА и чл. 8 ДОПК.

Решението е неправилно, предвид постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение №5 от 22.06.2015г. по т. д.№4/2014г. на ОС на ВАС - "не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция".

В нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на [фирма],/ с регистрация по чл. 8 ДОПК обл.В./, определен от териториалния директор на ТД на НАП - Велико Т. със заповед №423/17.07.2013г. не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в И. - М.. Безспорно е по делото обстоятелството, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП – Велико Т., с оглед нормата на на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор на компетентната ТД на НАП и не е налице прогласената от административният съд нищожност на процесния ревизионен акт.

Неоснователен е доводът за нищожност на заповед №423/17.07.2013г. на директора на ТД на НАП-Велико Т., поради противоречие с Тълкувателно решение №5 от 22.06.2015г. по т. д.№4/2014г. на ОС на ВАС и чл. 112 от ДОПК,тъй като посочването на И.-М. след името на В. Д.-началник сектор „Ревизии” установява И. на оправомощеното лице, а не пределите на действие на това оправомощаване. Освен това, твърдението за нищожност на заповед №423/17.07.2013г е в противоречие с очертаната в тълкувателното решение правна природа на акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК –акт на организационно-управленско правомощие, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, с предоставяне на компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна.

Предвид изложеното и тъй като в обжалваното решение липсва произнасяне по същество, следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по законосъобразността на оспорения акт от друг състав на съда.

Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 124 от 31.03.2015г. по адм. д. № 548/2014г. по описа на Административен съд – В. Т и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-В. Т. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: