Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби - по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, [населено място], Г. Ж. А. и по касационна жалба на В. А. А., частен съдебен изпълнител (ЧСИ), [населено място], против решение № 376/25.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2937/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на В. А. А. и основателност на жалбата на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, [населено място].

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са основателни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. А. А., ЧСИ, [населено място] против ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/29.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], в частта, в която е потвърден с решение № 931/30.08.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП", [населено място], с който в обжалваната част на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения - допълнително начислен ДДС в размер на 80494.21 лв. Съдът е изменил РА като е намалил допълнително начисления ДДС от 80494.21 лв. на 17866.66 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по приетите основна и две допълнителни съдебно счетоводни експертизи, взел е предвид доводите и възраженията на страните, но е достигнал до неверни правни изводи.

Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили неправилното приложение на материалния закон. Производството е по чл. 122...