Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ).

Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "В. Запад", чрез процесуален представител юрк. Т., срещу решение №2023 от 15.09.2014 г., постановено по адм. дело № 200/2014 г. на Административен съд – Варна, с което по жалба на [фирма] е отменено Решение на началника на МП ”В. Запад” с изх. № 9300-1083/01.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н0073284/30082012 и е осъден МП"В. Запад" да заплати разноски в размер на 150 лв.

Касаторът поддържа, че съдебното решение е недопустимо в една част, тъй като с решението са отменени задължения за мито в размер на 6401, 11 лв. и ДДС - 37858, 02 лв., вместо установените по процесния внос мито в размер на 5005, 17 лв. и ДДС в размер на 29 602, 06 лв. По същество, счита решението да неправилно. Моли съда да обезсили и съответно да отмени обжалваното съдебно решение и върне делото за ново разглеждане, или при евентуалност - да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли жалба срещу решението на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез надлежно упълномощен адв.Р. оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски по представения списък за разноските и документи към него за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3715, 55 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като...