Производството е по реда на глава десета, раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.

Образувано е по жалба от С. А. М. в качеството му на съдия в Районен съд В. П срещу решение на Висшия съдебен съвет /В./ по т. 5 от протокол № 41 от заседание проведено на16 юли 2015 г. С него се налага на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ на С. А. М. - съдия в Районен съд В. П дисциплинарно наказание "порицание" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Изразяват се в това, че са допуснати нарушения на административно производствените правила като са разгледани дела с един и същи предмет и не е било допуснато съединяването им като за това не са били изложени мотиви.

Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и закона приема за установено следното:

Производството е образувано по предложение на административният ръководител до В. за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия М. и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 ЗСВ. Мотивите са забавяне на производството по по частни граждански производства. По предложението е образувано дисциплинарно производство пред В. което е проведено и приключило с решение № 10-00-031/06.07.2015 г. от 26.06.2015 г. на дисциплинарния състав, с което е направено предложение до В. за вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ "порицание". Установено е дисциплинарно нарушение от дисциплинарния състав изразяващо се в това, че по 27 броя частни гражданси дела в неизпълнение на служебните задължения неоправдано е забавено производството по тях - несвоевременно администриране на делата, забавено произснасяне като съдия доксладчик, продължителни срокове на администриране на молби и възражения на страните довели до неразумна продължителност на производствата пред първоинстнационния съд. В мотивите на решението на В. е посочено, че се отчитат всички обстоятелства от значение за вземане на решението като е приечо че неоправданото бездействие е неизпълнение на служебни задължения и е довело до накърнен престиж на съдебната власт която дължи на обществените очаквания - бързо и качествено правораздаване в разумни срокове. В хода на дисциплинарното производство и при вземане на решението от В. са били обсъдени всички възражения на съдия М. и са приети за неоснователни. В хода на дисциплинарното производство са били проверени и възраженията му за идентичност на предмета на образуваните дисциплинарни производства срещу него и е констатирано, че липсва такава идентичност между делата поради което възраженията му правилно са били приети за нооснователни. Видно от приложената преписка такава идентичност в предмета на делата не е налице.

От приложената по делото административна преписка също така се установява, че процедурата е проведена при спазване на разпоредбите на глава шестнадесета от ЗСВ. Дисциплинарното производство е проведено съгласно разпоредбите на чл. 316 и сл. от ЗСВ. Установеното бездействие по администриране и движение на делата, обосновава от фактическа и правна страна състав на дисципрлинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. "действие или бездействие, което неоправдано забавя производството". Наред с това нарушението е извършено чрез виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия Момом при наличие на добри условия за работа в районен съд Велики П. при липса на обективни и субективни пречки за изпълнеие на служебните му задължения.

Квалификацията на деянието е правилно извършена и наложеното наказание е съответно на нарушението. Решението за наложеното наказание е взето при обсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране и отношението на съдия М. към извършеното. При отсъствие на нарушения съставляващи пороци на решението не се установяват основания по чл. 146 АПК за неговата отмяна поради което жалбата като несонователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 323, ал. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. М. в качеството му на съдия в Р. съд Велики П. срещу решение на Висшия съдебен съвет /В./ по т. 5 от протокол № 41 от заседание проведено на16 юли 2015 г.

РЕШЩЕНИЕТО може да се обжалва /чл. 323, ал. 4 ЗСВ/ пред петчленен състав на Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му. Особено мнение: