Производството е по реда на чл. 88, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по жалба на М. П. А. от [населено място] в качеството му на издигнат от инициативен комитет независим кандидат за общински съветник в [община]. Жалбата е срещу решение №2909-МИ/06.11.2015г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С него е оставена без уважение молбата на М. П. А. за прогласяване на нищожност на решение №267-МИ от 19.10.2015г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ – Велико Т.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на ЦИК и се иска неговата отмяна и вместо него постановяване на друго решение, с което да се обяви нищожността на решение №267-МИ от 19.10.2015г. на ОИК – Велико Т..

Ответникът - Ц. избирателна комисия, чрез пълномощника си М. Б., счита жалбата за недопустима поради просрочието й, както и поради липса на правен интерес от оспорване на решението на ОИК – Велико Т..

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите на страните и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочието й. Установява се от данните по делото (което се признава и от ответника), че оспорваното решение е обявено на 06.11.15г. както на интернет страницата на ЦИК, така и в бюлетина на Българската телеграфна агенция. Жалбата, по която е образувано производството по настоящото дело, е подадена на електронната поща на ЦИК на 09.11.15г. и в заведена с вх. №МИ-13-47 от същата дата. Същото на 09.11.15г. е и резолюцията на ЦИК върху разпечатката от получената електронна поща. С оглед на това жалбата не е просрочена, тъй като е подадена в тридневния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК.

Второто възражение за недопустимост не се отнася до жалбата срещу решението на ЦИК (оспорваното решение), а касае жалбата срещу решение №267-МИ от 19.10.2015г. на ОИК – Велико Т., по която ЦИК се е произнесла в оспорваното решението, като в мотивите си е приела, че тази жалба е допустима. Допустимостта на жалбата срещу решението на ОИК – Велико Т. ще бъде разгледана по-долу, тъй като се отнася до съществото на спора.

По отношение основателността на жалбата от данните по делото се установява следното:

С решение №10781 от 15.10.2015г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11883/2015г. по жалба на М. П. А. е отменено решение №2556 – МИ/10.10.2015г. на ЦИК. Вместо отмененото решение на ЦИК е постановено друго решение, с което е отменено решение №233-МИ/07.10.2015г. на ОИК - Велико Т., и е указано на ОИК - Велико Т. да се произнесе с решение в 24-часов срок, с което да приеме предложението на инициативния комитет (регистриран с решение №61 на ОИК - Велико Т.) и да регистрира като независим кандидат за общински съветник в [община] лицето М. П. А..

След връщане на преписката на ОИК - Велико Т., тя е постановила решение № 267 от 19.10.2015г. С него ОИК - Велико Т. е отказала да регистрира М. П. А. като независим кандидат за общински съветник в [община].

Срещу решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т. М. П. А. е подал две жалби. Първата от тях е била до ЦИК, а втората – до Върховния административен съд.

С първата жалба се е твърдяла незаконосъобразност на решението на ОИК - Велико Т. поради противоречието му с предходни решение на ЦИК и на Върховния административен съд, включително и на решение №10781 от 15.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 11883/2015г. Тази жалба е била разгледана от ЦИК и по нея е било постановено нейно решение №2785-МИ/23.10.2015г. С него жалбата на М. П. А. срещу решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т. е била оставена без уважение. Решение №2785-МИ/23.10.2015г. на ЦИК е било обжалвано от М. П. А. пред Върховния административен съд, като по тази жалба е било образувано адм. д. №12396/2015г. по описа на ВАС. С протоколно определение от 29.10.2015г. на ВАС по последното адм. дело, жалбата на М. П. А. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. д. №12396/2015г. по описа на ВАС. Посочено е, че определението не подлежи на обжалване. Въпреки това М. П. А. е подал частна жалба срещу протоколното определение от 29.10.2015г., в която е посочил основания по чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 237, ал. 1 АПК. По тази частна жалба няма произнасяне от петчленен състав на Върховния административен съд.

Втората жалба на М. П. А. срещу решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т. е била подадена до Върховния административен съд. С нея се е искало обявяване нищожността на решението на ОИК - Велико Т. поради противоречието му с решение №10781 от 15.10.2015г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11883/2015г. С разпореждане от 04.11.15г. на председателя на четвърто отделение на ВАС тази втора жалба е била изпратена по компетентност на ЦИК. Този административен орган е разгледал посочената втора жалба, като я е приел за допустима поради наличие на правен интерес за оспорващия от обжалване на решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т.. По тази втора жалба е постановено обжалваното решение №2909-МИ/06.11.2015г. на ЦИК. С него е оставена без уважение молбата на М. П. А. за прогласяване на нищожност на решение №267-МИ от 19.10.2015г. на ОИК – Велико Т..

При така установеното от фактическа страна обжалваното решение №2909-МИ/06.11.2015г. на ЦИК е недопустимо по следните съображения:

По жалбата на М. П. А. срещу решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т. Централната избирателна комисия вече се е произнасяла с предходно нейно решение №2785-МИ/23.10.2015г. Според чл. 97, ал. 1 от АПК ЦИК разполага с правомощия както да отмени решението на ОИК - Велико Т., така и да го обяви за нищожно (ако са налице основанията за това). След като ЦИК един път вече е изразила волята си с издаденото от нея решение №2785-МИ/23.10.2015г., постановено при оспорването на решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т., не е било допустимо тя отново да разглежда жалба срещу същото решение на ОИК.

По втората жалба оспорващият няма правен интерес от обжалването, тъй като той вече е реализирал правото си на оспорване. Търсената защита е била осъществена и е било недопустимо решението на ОИК да бъде преразглеждано. Затова в производството пред ЦИК втората жалба на М. П. А. е била недопустима на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК. ЦИК на това основание е следвало да я остави без разглеждане и на основание чл. 88, ал. 2 от АПК – да прекрати производството по тази жалба. Като не е направила това, ЦИК е постановила недопустимо процесното решение. При упражняване на правомощията по чл. 172 ал. 2 от АПК съдът разполага единствено с правомощието да го отмени като недопустимо. В този смисъл следва да бъде и актът по съществото на спора по настоящото дело. Следва да се добави, че правата на М. П. А. са били защитени в производството по обжалване на първото решение на ЦИК, респ. по образуваното адм. д. №12396/2015г. по описа на ВАС.

Не се споделя становището на ответника за недопустимост на оспорването пред ЦИК на решение №267 от 19.10.2015г. на ОИК - Велико Т. поради провеждането на местните избори на 25.10.15г., респ. невъзможността на М. П. А. да участва в тях като кандидат за общински съветник. Такова становище противоречи на постановеното от ЦИК с оспорваното решение. Решението на ОИК - Велико Т. засяга права на М. П. А., поради което той е имал правен интерес да обжалва това решение. Това право обаче е реализирано с издаването от ЦИК на нейно решение №2785-МИ/23.10.2015г. М. П. А. дори да не може да участва в изборите, не е загубил правния си интерес да оспорва решението на ОИК, предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, която изисква за допустимост на иска за обезщетение административният акт да е отменен по съответния ред.

Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 във вр. с чл. 88, ал. 1 от ИК и чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2909-МИ от 06.11.2015г., постановено от Ц. избирателна комисия по жалба на М. П. А., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О. Б. Р. жалбата на М. П. А. срещу решение №267 от 19.10.2015г. на Общинска избирателна комисия - Велико Т., и ПРЕКРАТЯВА образуваното пред Ц. избирателна комисия производството по тази жалба. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: