Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Р. Д., срещу Решение № 7385 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град с доводи за неправилност на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК;

по касационната жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Р. Д., срещу Решение № 454, постановено в производство по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 144 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 7385 от 02.12.2014 г. с възражение, че не е налице такава, когато съдът е допуснал грешка при формирането на волята си;

и по касационната жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Р. Д. срещу Определение № 474 за допълване на Решение № 7385 от 02.12.2014 г. в частта за разноските като касаторът счита, че със самото решение съдът се е произнесъл по предявената претенция, като е осъдил В. да заплати на ищеца разноски в размер на 510 лева и изменение на решението е недопустимо.

В отговор на касационната жалба срещу Решение № 7385 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град ответната страна – А. И. И., чрез пълномощника си адв. А., дава становище за неоснователност на касационната жалба, което подробно аргументира.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но основателност на касационните жалби. Счита, че в конкретния случай специалния закон ЗОДОВ е неприложим по арг. от нормата на чл. 222 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Алтернативно поддържа, че решението на съда е неправилно, тъй като не са налице всички законово изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и твърдяния вредоносен резултат, тъй като за да...