Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Началника на Митница Б. против решение №17/25.02.2015г. , постановено по адм. д.№219/2014г .

по описа на Административен съд - Сливен, като се иска отмяна на същото и да се потвърди оспореното му решение.

Ответникът по жалбата взема становище жалбата да се остави без уважение.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Сливенският административен съд е отменил

Решение № 32-58113/06.06.2014г. на Началника на Митница Б., издадено във връзка с ЕАД 12BG001009Н0017072/05.12.2012 год. За да постанови решението си съдът е приел, че

обжалваният административен акт изцяло се основава на приложените по административната преписка митнически лабораторни експертизи. По преписката липсват каквито и да е данни и доказателства, че жалбоподателя е уведомен надлежно и своевременно за изготвянето на експертизите и резултатите от тях. В чл. 34 от АПК законодателят е предвидил задължения за административният орган, свързани с осигуряване на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да изразят становище по същите, да предявят искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. В настоящия случай това не е сторено. Лишаването на страната от правото на запознаване с доказателствата по административната преписка и от правото на защита е нарушение на чл. 34 АПК, което е и процесуална гаранция за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 АПК. В конкретния случай не са налице обстоятелства по смисъла на ал. 4 от чл. 34 от АПК, изключващи приложението на ал. 1 и 3 на същия текст. В този смисъл е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаването на заинтересованата страна от участие в административното производство по издаване на оспорения акт, в ограничаване на правото и на защита на засегнатия си интерес с допустими от закона средства и способи, което от своя страна води до незаконосъобразност на постановения краен акт –Решение № 32-58113/06.06.2014г. на Началника на Митница Б. и до необходимост от отмяната му.

Както в ЗМ, така и в Регламент № 2913/92 на Съвета е предвидена възможността да се определи действителната облагаема стойност, без значение към кой момент същата може да бъде изчислена, като в тази връзка са дадени правомощия на митническите органи да извършват и съответния последващ контрол и проверка на декларираните данни. В случая за да обосноват извода си, че стоката подлежи на тарифно класиране различно от декларираното, митническите органи са се позовали изцяло на резултатите от изследванията на Специализирана митническа лаборатория /СМЛ/ по взетите проби, но съдебната експертиза е дала заключение, че взетите и анализирани проби не са представителни по отношение на внасяната стока. Съгласно чл. 155 ал. 5 от ППЗМ пробите трябва да бъдат представителни по отношение на цялата стока, като в зависимост от това дали тя е еднородна, или не, могат да се вземат една или няколко проби от една и съща стока. Според същата разпоредба в случай, че една и съща стока се представя в няколко качества или партиди, пробите следва да се вземат от всяка партида или с точното указание относно качеството или партидата, за която се отнасят. При това положение правилно съдът е приел, че митническите лабораторни експертизи, основаващи се на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания и не са представителни по отношение на цялата стока, не могат да доведат до мотивиран, обективен и достоверен извод относно приетите от митническите органи други тарифни номера и кодове по Мьорзинг. Позоваването от страна на административния орган на тези резултати от анализи, води до необоснованост на решението, с което е променено тарифното класиране на внесената стока и са начислени допълнителни мито и ДДС. Липсата на неоспорими и събрани по допустимия от нормативната база ред доказателства, за възможността и необходимостта от определяне на нови тарифни кодове за цялата внесена стока или конкретно определена част от нея води до липса на мотиви за издаване на решението, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Ето защо, при липсата на касационни основания за отмяна на правилното решение на Сливенския административен съд, същото следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - ІІотделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №17/25.02.2015г. , постановено по адм. д.№219/2014г . по описа на Административен съд - Сливен. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: