Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 1541 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 3137/2013 г. по описа на Административен съд Варна, ХХVIІ състав.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 16.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 377 от 31.07.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място], с който на [фирма] са установени задължения за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 114141, 26 лева – данък и 65119, 04 лева лихви, за 2008 г. в размер на 18 615, 68 лева – данък и 7791, 18 лева лихви, за 2009 г. – 9354, 92 лева – данък и 2857, 68 лева лихви, както и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. – 18600 данък и 7784, 90 лева лихви и за 2009 г. – 7870, 57 лева – данък и 2404, 25 лева лихви, както и Дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на ЕТ разноски по делото в размер на 550 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като противоречащ на събраните по делото доказателства извода на АС Варна за наличието на определено начално салдо към 01.01.2007 г. Поддържа, че неправилно съдът е приел за доказано облагането на сметките от и към сметки на Г. К. /счетоводител на ЕТ/, както и предоставянето на парични средства с наредител J. L. и Zecon E....