Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА КЕМАЛОВАСЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 7305/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията.

Образувано е по касационна жалба на С. К. от гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. С., срещу решение № 427 от 19.03.2021г., постановено по адм. дело № 1025/2020г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1051 от 07.05.2020г. на Заместник - Кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на община Бургас, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Преустройство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.610.90.1.4, находящ се в ПИ с идентификатор № 07079.610.90. по кадастралната карта на гр. Бургас, УПИ V – 1552, кв. 73 по плана на Централна градска част, гр. Бургас, като премахването се състои във възстановяване на южната ограждаща стена на стълбищната клетка с апартамента на трети етаж по дадено конструктивно становище на правоспособно лице и премахване на обособеното в южната част на апартамента санитарно помещение. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за наличието на извършен строеж в частност относно новоизграденото санитарно помещение – баня и тоалетна при извършеното преустройство и обособяването на две жилища от преустроения обект. По отношение на санитарното помещение посочва, че не е налице извършен строеж, а текущ ремонт по смисъла на § 5 т. 43 ДР на ЗУТ, за което не се изисква издаване на разрешение за строеж по смисъла на чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Твърди в тази връзка, че от приетата по делото СТЕ е установено, че в жилището на долния етаж точно под новоизграденото санитарно помещение, съществува също такова и че в открито съдебно заседание собственикът на жилището на долния етаж е заявил, че няма нищо против и е съгласен с извършеното преустройство в частта на изграденото ново санитарно помещение. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена оспорената пред АС – гр. Бургас заповед. Претендира разноски за двете инстанции.

О. З. - Кметът по СИРР на община Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед на кмета на община Бургас и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, както и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, се установява, че разпореденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, включително и изграденото при обособяването на две нови жилища от обект идентификатор № 07079.610.90.1.4, ново санитарно помещение /баня с тоалетна/, тъй като с извършеното е допуснато преустройство на съществуващ строеж. Посочил е, че е неоснователно възражението на жалбоподателката, че се касае за текущ ремонт, тъй като в резултат на извършените СМР е създаден нов самостоятелен обект по смисъла на § 5 т. 39 ДР на ЗУТ. Приел е, че така посоченият строеж като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж е незаконен и подлежи на премахване. Най – накрая е посочил, че предвид периода на извършване на преустройството – 2018г. – същото не може да се приеме за търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ или § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По тези съображения е отхвърлил оспорването.

Решение на Административен съд – гр. Бургас е правилно.

Правилен е извода на съда, че установеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, включително относно изграденото ново санитарно помещение, който като извършен без одобрени строителни книжа, е незаконен и като такъв подлежи на премахване. Правилен е и извода на АС – гр. Бургас за това, че оспорената заповед е материално законосъобразна, като при постановяване на решението съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил изводи съответни на събраните доказателства. Правилен е извода на съда, че в случая не се касае за „текущ ремонт“ по смисъла на § 5 т. 43 ДР на ЗУТ в приложимата редакция, към момента на издаването на оспорената заповед от ДВ бр. 65/2003г., според който Текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Правилен е извода на съда, че в случая е обособен нов обект и е налице промяна на помещението с обособяването и на санитарното такова. При тези данни правилно АС – гр. Бургас е приел, че е налице преустройство и то представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт, съответно не попада в рамките на изключението по чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване съгласно чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. За процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект. Не се касае за извършен текущ ремонт, а за преустройство на апартамента с обособяването на две отделни жилища и изграждане на ново второ санитарно помещение, както и промени засягащи и общи части. Изводът, че е налице преустройство, ерго строеж, който е незаконен като извършен без строителни книжа, не се променя от обстоятелството, че в хода на съдебното производство е установено, че санитарното помещение е ситуирано над друго такова на долния етаж, както и от изразеното съгласие на собственика на жилището на долния етаж, тъй като тези обстоятелства биха били относими към издаване на разрешение за строеж или в случаите на установяване на търпим строеж, но не и в конкретния случай, когато за спорният такъв, поради времето на извършване, нормите на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими.

Решение на АС – гр. Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427 от 19.03.2021г., постановено по адм. дело № 1025/2020г. на Административен съд – гр. Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. К. п/ Славина Владова