Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт М. Д., срещу Решение № 3524 от 26.05.2014 г. постановено от Административен съд София – град (АССГ), 24 състав по адм. д. № 9488/2012 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на К. Л. К., е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1755 от 23.08.2012 г. (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила съобразно указанията дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати на К. направените разноски по делото в размер на 10, 00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва направения от първоинстанционния съд извод, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неправилен, според него, е изводът за липса на мотиви в УП, тъй като е направено отграничение на правните основания, относими към конкретното заявление за подпомагане: за колона 7 във връзка с НДЖ 3 – чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания (Наредба № 21 от 30.06.2010 г.) и за колона 9 във връзка с НДЖ 3 –...