Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на "Дакор" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. "Ц. О." 60, подадена от процесуалния представител адв. С. Г. Б. - ЛАК, против решение № 230 от 16.05.2006 г., постановено по адм. дело № 754/2005 г. по описа на Окръжен съд - В. Т.. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против решение за промяна на митническата стойност № 4422-0157/16.11.2005 г. на началника на ТМУ - гр. С. за внос на живи петли и кокошки от Р. Т. с тегло, непревишаващо 2000 гр. по единична цена 25 евро - цент на брой, оформен с ЕАД № 4302/4-2559/31.05.2005 г., с което на настоящия касатор са определени допълнителни задължения за внасяне на мито в размер на 242 лв. и ДДС в размер на 531 лв., ведно с законната лихва за периода от 31.05.2005 г. до датата на плащането. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗВАС. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение, произнасяне по съществото на спора и присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и разноските за адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба - М. С., в молба - становище, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на съдебното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, против съдебно решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, Великотърновският окръжен съд е приел за установено, че митническият орган правилно е приложил метода за изчисляване на митническата стойност по чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за митниците или "цена на сходни стоки", вместо чл. 35 ЗМ - "договорна цена, реално платена или подлежаща на плащане". Този извод Великотърновският окръжен съд е направил, тъй като е приел, че е налице несъответствие между представения от "Дакор" ООД писмен договор с турския му съконтрохент, съгласно който предмет на доставката са "живи петли и кокошки", а във фактура № 039720/30.05.2005 г. е отразена "продажба на пилешко месо". Това обстоятелство е дало основание съдът да заключи, че митническият орган правилно е определил митническата облагаема стойност за процесния внос като внос на сходна стока - "живи пилета - бройлери".

Тези изводи на решаващия съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки е този, заложен в разпоредбата на чл. 35 от Закона за митниците и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на пращане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай тази законова предпоставка не е налице.

С ангажирани доказателства в хода на административното и съдебното производство касационният жалбоподател е установил безспорно, че договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност.Наред с това обстоятелство, констатациите на митническия орган не се ползват с обвързваща доказателствена сила, т. е. той трябва да установи предпоставките за законосъобразност на административния акт. След като декларираната цена съответства на посочената в договора, подкрепя се от инвойс фактурата, справката в табличен вид и банковия суифт и липсват доказателства да е платена различна (по-висока) цена, то изводът на съда за материална законосъобразност на процесното решение е неправилен.

Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ППЗМ, където се съдържа легална дефиниция на понятието "сходни стоки", според която "сходни стоки" са такива, които са произведени в същата страна и макар да не са еднакви във всяко отношение, могат да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми. В процесния случай е видно, че "живите петли и кокошки с тегло, ненадвишаващо 2000 гр." и "бройлерите" нито изпълняват една и съща функция, нито са взаимозаменяеми.

Поради гореизложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба като основателна следва да се уважи, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе по съществото на спора като отмени процесното решение на началника на ТМУ - гр. С..

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 49 от ЗВАС, следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 175 лв., от които 100 лв. адвокатски хонорар и съответно 50 лв. и 25 лв. съдебни такси за разглеждане на делото пред първата и настоящата съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 230 от 16.05.2006 г. по адм. дело № 754/2005 г. по описа на Окръжен съд - В. Т..

ОТМЕНЯ решение № 4422-0157/16.11.2005 г. на началника на ТМУ - гр. С. за промяна на митническата стойност за внос на стоки от Р. Т., оформен в ЕАД 4302/4-2559/31.05.2005 г.

ОСЪЖДА Териториално митническо управление - гр. С. да заплати на "Дакор" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. "Ц. О." 60, направените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски в общ размер от 175 лв., от които 100 лв. адвокатски хонорар и съответно 50 лв. и 25 лв. държавни такси за разглеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. М.М.