Производството е по чл. 33 -чл. 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на М. И. - гражданин на Р. Т. срещу решение № 472/08.05.2006 г., постановено по адм. дело № 1336/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 133/05.07.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания - гр. С., с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказа на публичния изпълнител при регионалната дирекция на АДВ в гр. П. за прекратяване на производството по принудително изпълнение на наказателно постановление № 6/2001 г. по изп. дело № 101628/2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Изложени са оплаквания, че съдът не се е съобразил с допуснатата от него по искане на жалбоподателя поправка на техническа грешка в жалбата до съда, в която да се чете чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вместо чл. 82, ал. 4 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. Не е отчетено от съда според жалбоподателя, че са допуснати нарушения на административно-производствените правила от административния орган, опорочаващи процедурата по принудително изпълнение във връзка с депозираната от жалбоподателя молба по чл. 187, ал. 1, т. 6 ДПК. В жалбата се съдържа оплакване, че неправилно съдът е приел, че в ЗАНН има уредба относно давността, изключваща административно-наказателно преследване. И в тази връзка в касационната жалба са изложени подробни съображения.

Ответникът по касационната жалба Агенция за държавни вземания - гр. С. чрез процесуалния си представител юриск. Карамочева моли да се остави обжалваното решение като правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за за неоснователност на касационната жалба, тй като института на погасителната давност е уреден в ЗАНН и правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 82 от този закон.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Пловдивският окръжен съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, приемайки, че жалбоподателят оспорва действие на органа по принудително изпълнение - отказ за прекратяване на производство по принудително събиране на публично вземане, установено с наказателно постановление № 6/02.07.2001 г. на Началника на ЦМУ - гр. С.. - наложена глоба по чл. 234, т. 1 ЗМ в размер на 15 147 лв., представляваща 100% от митническата стойност на стоката, предмет на нарушението. Това постановление според окръжния съд е влязло в сила като необжалвано и е постъпило за изпълнение като е образувано изп. дело № 101628/2004 г. Обсъдено е от съда, че органа по принудителното изпълнение е изпратил призовка за доброволно изпълнение съгласно чл. 182, ал. 1 ДПК отм. , като с молба от 06.06.2005 г. длъжникът по изпълнението е поискал прекратяване на производството поради изтичане на погасителна давност и с акт на публичния изпълнител е постановен отказ за прекратяване.

Съдът е обсъдил в обжалваното решение, че в ЗАНН е уреден института на погасителната давност, поради което неправилно жалбоподателят се е позовал на чл. 82 НК. Съдът е изложил мотиви, че погасителната давност е уредена по аналогичен начин в ЗАНН - чл. 82 и тя според ал. 2 на цитираната правна норма започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието, т. е. от 10.04.2003 г., когато наказателното постановление е влязло в сила. Съдът е приел, че в процесния случай е налице наложена глоба като имуществена санкция по реда на ЗАНН, за която следва да се прецени дали е погасена по давност, а не за погасяване по давност на извършено деяние по НК . Затова е счетено в съдебното решение, че е неприложима препращащата норма на чл. 11 ЗАНН към НК, тъй като тя касае въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др. и препраща към чл. 81 и чл. 82 НК досежно давността като обстоятелство, изключващо отговорността, както и че цитираните от жалбоподателя разпоредби от НК уреждат института на абсолютната преследвателна давност за извършено престъпление, каквото в случая не е налице. Затова е направен извод от окръжния съд, че след като в случая става въпрос за извършено митническо нарушение и е наложено административно наказание с наказателно постановление, то е приложим чл. 82 ЗАНН и погасителния давностен срок е тригодишен

и като се има предвид, че наказателното постановление е влязло в сила на 10.04.2003 г., то погасителната давност не е изтекла и правилно публичният изпълнител не е прекратил производството по принудителното изпълнение.

Така постановеното решение е правилно и не са налице отменителните основания, визирани в касационната жалба.

Относно основното оплакване в касационната жалба, че е следвало да се приложат материалноправните норми на погасителната давонст в чл. 81 и чл. 82 НК по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, правилно първоинстанционният съд е приел, че института на погасителната давност е уреден в ЗАНН и не следва да се прилагат нормите на НК. В ЗАНН е кодифицирана материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното администравитно наказание, както и неговото изпълнение. В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН, както правилно е посочил окръжния съд е уреден института на погасителната давност, след изтичанет на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба", каквото е процесното не се изпълнява, когато са изтекли 2 години (а не както неправилно е посочено в първоинстанционното решение 3 години), като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК. Освен това предвидено е и прекъсване на погасителната давност - чл. 82, ал. 3 от същия закон и това е с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на анаказанието. Безспорно е установено по делото, че образуването на изпълнителното дело представлява прекъсване на давността по смисъла на тази разпоредба, като след завършването му започва да тече нова давност. В случая не е и приложим чл. 82, ал. 3 ЗАНН, тъй като изрично в ал. 4 е уточнено, че ал. 3 не се прилага в случаите, когато наложеното административно наказание е "глоба", какъвто е настоящия случай.

Като е приел, че не е изтекла погасителната давност съобразно правилата, уредени за този институт на материалното право в ЗАНН, Пловдивският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила - чл. 40, ал. 1, предл. 1 ЗВАС.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на тази страна в касационното производство - АДВ - гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 472/08.05.2006 г., постановено по адм. дело № 1336/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА

М. И. - гражданин на Р. Т. с адрес в Р. Б.: гр. П., ул. "М. Б." № 22, ет. 1 , ап. 1 да заплати на Агенция за държавни вземания - гр. С. 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.