Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) против решение № 5079/10.04.2013 г. по адм. дело № 9787/2012 г. по описа на ВАС, в частта му, с която е обявена нищожността на § 1, §2, §3, §4, §5, §6, §7, §8, §9, §10, §11, §12, §13, §14, §15, §16, §17 и §18 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н – 18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, обн., ДВ, бр. 54 от 17 юли 2012 г. и съответно изменените и допълнени с нея текстове на чл. 2, ал. 2, т. 4, чл. 3, ал. 5 и 6, чл. 10, ал. 1, т. 4 и ал. 8, т. 2а, чл. 18, ал. 3, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 3, чл. 31, ал. 5, чл. 33, ал. 3, чл. 36, ал. 1, чл. 38, ал. 3, чл. 39, ал. 1 и ал. 5, чл. 41, ал. 3, чл. 42, ал. 4, т. 10 и т. 11 от § 1 от ДР, Приложение 1, 2, 17, 20 и 21 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /ДВ, бр. 106 от 2006 г./

В касационната жалба се поддържа, че тричленният състав на ВАС в противоречие с приложимия материален закон е приел, че автоматите на самообслужване (АС) не попадат в обхвата на определението за търговски обект. Посочва се, че правилното прилагане на закона изисква да се приеме, че АС, от който се извършват продажби на стоки или услуги е съоръжение, по смисъла на определението за търговски обект - §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, както и че...