№ 205

София, 20.04.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т. д. № 223 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Т. И. и адв. Д. З. срещу решение № 263/16.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, първи търговски състав по в. т.д. № 344/2017 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/. С решението на ПзОС касаторът [фирма] е осъден да заплати на „Национална Електрическа Компания“ /Н./ ЕАД сумата 385049.61 лв., от която 320874.68 лв. – цена на услугата „водоподаване“ и 64174.93 лв. – начислен ДДС, дължими по договор за водоподаване от 19.08.2014 г. и съставените въз основа на него 4 броя фактури за период, включващ цялата 2015 г. и месеците януари, февруари и март на 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от общо 385049.61 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В изложението си излага следните въпроси: „1. Равнопоставени търговски субекти ли са собственикът на съоръженията ( [фирма]) и титулярът на разрешителното за водовземане ( [фирма]) при договаряне на условията по договор за предоставяне на услугата „водоподаване“ по чл. 60, ал. 2, т. 3 от Закона за водите в случаите, когато титулярът на разрешително за водовземане...