Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ КАБУРОВАСЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 7318/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на С. С. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. А., против решение № 573 от 29.04.2021г. по адм. дело № 234/2021г. на Административен съд – гр. Варна, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на Главния архитект на община Варна да издаде виза за проектиране за УПИ VII – 2043, 2043а, 2043б и 2043в, кв. 4, [м.], гр. Варна, с идентификатор № 10135.536.472 по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна съгласно одобрения със Заповед № Г – 26 от 14.02.2003г. подробен устройствен план /ПУП/ или да отчужди имота и да го обезщети като собственик съгласно чл. 103а ал. 4 ЗУТ по заявление /искане/ рег. № АГУП20001428ВН от 09.12.2020г. на жалбоподателя.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и събраните по делото доказателства – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди на първо място допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви в решението досежно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност нарушение на изискванията на чл. 57 и 58 АПК, досежно изискването административният орган да се произнесе в указания срок с мотивиран акт, като посочва, че в случая такъв липсва. Посочва и че в случай, че административният орган е приел, че не са представени всички изискващи се документи, е следвало като разгледа заявлението, да укаже представянето им. Твърди и че в тази връзка при обективирането на мълчалив отказ административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства досежно заявеното искане, което също е съставлявало основание за отмяната му. Твърди и материална незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като посочва, че са били налице предпоставките за издаване на поисканата виза и уважаване на заявлението, тъй като за имота му, по отношение на който има качеството на възложител по чл. 161, има влезнал в сила ПУП – ПРЗ от 2003г., съобразно който съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ и като извадка от него, е следвало да се издаде виза за проектиране. Иска оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което мълчаливият отказ на Главния архитект на община Варна бъде отменен и делото да бъде върнато на административния орган за произнасяне със задължителни указания. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът главният архитект на община Варна с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че от събраните о делото доказателства се установява, че жалбоподателят С. С. е собственик на имот идентификатор № 10135.536.472, представляващ УПИ VII – 2043, 2043а, 2043б, 2043в, кв. 4, СЗ 3, [м.], гр. Варна, за който имот със заповед от 14.02.2003г. има одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ – план извадка от предварителен проект за ПРЗ – Приморска зона, гр. Варна. Посочил е обаче, че в посочения документ съществува изрично вписана забележка, че действието на този план е спряно съгласно чл. 103а ал. 3 ЗУТ, като забележката е била нанесена над печата, с който ПРЗ е заверен на 23.11.2020г. Посочил е, че съгласно чл. 103а ал. 3 ЗУТ с влизане в сила на нов общ устройствен план /ОУП/ се спира действието по прилагане на заварените ПУП в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти. Приел е в тази връзка, че при установена временна забрана за прилагане на действащия ПУП до приемане на разрешено изменение, не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 140 ЗУТ, тъй като параметрите на именно този план са от значение за визата за проектиране. Поради това е приел, че постановеният мълчалив отказ, с който фактически е отказано издаването на виза, е съобразен с императивната норма на чл. 135 ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 140 ЗУТ. Посочил е и че е в тежест на жалбоподателя да установи наличието на материално правните предпоставки за издаване на исканата виза, административен акт, който въпреки дадените му указания в тази насока, той не е установил. По тези съображения е отхвърлил оспорването.

Решението e неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

За да постанови оспореното решение и да приеме законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради липса на предпоставки за издаване на поисканата със заявлението виза по чл. 140 ЗУТ, АС – гр. Варна се е позовал на чл. 103а ал. 3 ЗУТ, според който „С влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в случаите по ал. 1. В 6-месечен срок от влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1“. Видно от цитираната разпоредба тя предпоставя: 1. Наличие на влезнал в сила ОУП; 2. Спиране на прилагането на действащ ПУП; 3. И то само в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на съответните поземлени имоти. При постановяване на оспореното решение съдът не е събрал и не е указал събиране на относимите доказателства, а именно по отношение на имота на жалбоподателя наличие ли е влезнал в сила ОУП, съответно по отношение на имота на жалбоподателя, с ОУП предвидено ли е промяна на предназначението или начина на устройство, който да не допуска застояване, съобразно одобрения със заповед № Г – 26 от 14.02.2003г. – план извадка по чл. 133 ал. 1 ЗУТ. В тази връзка не е направил обосновано установяване дали е налице спиране на действието по прилагане на плана. Съдът се е доверил в тази връзка само на направено отбелязване /неясно от кой/ със забележка върху документ, удостоверяващ наличието на одобрен план извадка по чл. 133 ЗУТ за имота на жалбоподателя, без да събере доказателства за това дали са налице законовите условия за това, визирани в нормата на чл. 103а ал. 3 ЗУТ. Едва след установяване на посочените по – горе обстоятелства и събиране на надлежни доказателства за това, съдът би могъл да установи наличие ли са били материално правните предпоставки за уважаване на искането на С. С. или не, съответно законосъобразно ли е отказано или не от административния орган.

Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразност на мълчаливия отказ само поради допусна съществени нарушения на административно производствените правила поради, неспазването на форма, тъй като при преценката за законосъобразността му съдът изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа, като е задължение на съда да направи преценка за наличието или липсата на материално правните предпоставки за постановяване на отказ /изричен или мълчалив/ или издаването на положителен акт. В случая съдът е направил такава преценка, която обаче е необоснована, тъй като не са събрани относимите към спора доказателства за наличие на предпоставките за издаване на положителен акт или отказ, а именно налице ли е влезнал в сила ОУП, който да предвижда промяна на предназначението или начина на устройство на имота на жалбоподателя, който да води до спиране на приложението на ПУП, налице ли е действащ ПУП за имота на жалбоподателя и планът извадка по чл. 133 ал. 1 ЗУТ, съответства ли на такъв.

По изложените съображения оспореното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Варна, тъй като настоящата инстанция не може да се произнесе по същество, тъй като за изясняване на спора от фактическа страна, събирането само на писмени доказателства е недостатъчно. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере относимите доказателства и да изясни спорните факти и обстоятелства, включително с използването на специални знания.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за присъждане на разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 573 от 29.04.2021г. по адм. дело № 234/2021г. по описа на Административен съд – гр. Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. К. п/ Славина Владова