№ 197

гр. София, 18.04.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2972 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1364 от 15.06.2017г. по в. гр. д. №672/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено решение №6432/02.08.2016г. по гр. д.№3598/2013г. на СГС в частта, в която Т. Д. Т. е бил осъден да заплати на [фирма] сумата от 27 731, 04 лв., представляваща получено без основание възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски, като вместо това е отхвърлен искът с право основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД на дружеството срещу Т. Д. Т. за заплащане на сумата от 27 731, 04 лв.. Със същото решение САС е потвърдил решението №6432/02.08.2016г. по гр. д.№3598/2013г. на СГС в останалата му част, с която е отхвърлен искът за разликата над 27 731, 04 лв. до 79 045, 62 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че с конклудентни действия дружеството се е съгласило възнаграждението на управителя да бъде увеличено, след като не е възразило срещу превеждането на сумите. Твърди, че е оспорил своевременно сключения на 02.10.2009г. втори...