О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

София, 18.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г. о.в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр. дело № 4975 по описа за 2017 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 186 от 3.08.17г. по в. гр. дело № 452/16г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 208 от 9.06.16г. по гр. дело № 1049/14г. на Русенския окръжен съд в обжалваните части.Касаторът е осъден да заплати на М. Н. Ш. и на И. В. И. сумата от по 40 000 лв на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им В. И. Ш.,починал на 2.12.09г.,ведно със законната лихва, считано от 2.12.11г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от по 40 000 лв до претендирания размер от по 100 000 лв.

Решението е обжалвано и от ищците М. Ш. и И. И. в отхвърлителните му части.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че поставеният в изложението към касационната жалба на [фирма] въпрос:” Прекъсва ли се давността на целия иск с подаване на исковата молба, когато с нея искът не е заявен като частичен; Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражението за изтекла давност, когато присъденият размер е по-нисък от първоначално заявения иск, но до този размер се стига след уважено възражение за съпричиняване” е от значение...