№ 75

гр. София, 17 април 2018 г

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 119 по описа за 2018г.

Производството е по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

Направено е искане от осъден подсъдим за възобновяване на постановено на 08.07.2014г. определение по чл. 25 от НК по НОХД № 1577/2014г.

Определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, което е с характера и последиците на присъда по отношение на наказанието, е влязло в сила след изтичане на посочения срок на обжалване, като жалба не е постъпила и и не е проверявано по касационен ред.

В искането се настоява за възобновяване на въззивното производство, отмяна на определението, тъй като е постановено задочно.

В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че поддържа искането на осъденото лице и моли да бъде уважено.

Осъденото лице, доведено, се явява и се представлява от служебен защитник.

Защитата пледира да бъде уважено искането.

Осъденото лице в заключение и при реализиране на правото си да се изказва последен заявява, че желае производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25 от НК да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е направено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Производството, проведено на 08.07.2014г., е протекло при отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, както е приел първостепенния съд. Съдът е приел пред себе си, че подсъдимият е напуснал пределите на...