Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. А. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 7348 / 2021 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от П. Ш. ( наричан по-долу за краткост касатора ) чрез пълномощник – адв. И., против Решение № 1133/07.06.2021г., постановено по адм. д.№ 3014/20г. от Административния съд – Пловдив ( наричан за краткост по-долу административния съд или съда).
С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба от П. Ш. с цена на иска 1 400 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева по Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2020г. за изготвяне на възражение и за процесуално представителство срещу „Местни данъци и такси „ при О. П. и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева по Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2020г. за изготвяне и подаване на жалба срещу Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г., състевен в отдел „Събиране и контрол“ при Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. отменен с Решение № 2/08.06.2020г. на Кмета на Община-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 14.10.20г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, който за да се уважи, следва да се установи по делото наличието на кумулативните предпоставки от фактическия му състав. Съдът е преценил, че в случая не била налице една от тях, а именно незаконосъобразна административна дейност.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска отмяна на решението и уважаване на иска с произтичащите от това законни последици. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции, както и прави искане за възстановяване на незаконосъобразно събрана държавна такса в размер на 7,50 лева.
Ответникът – О. П. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, постъпил по делото на 02.07.21 година. Иска отхвърлянето й, алтернативно иска при уважаване на жалбата да се редуцира размера на обезщетението, поради прекомерността на адвокатските възнаграждения, във връзка с които се претендира обезщетението. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, касационният състав приема следното:
Между страните няма спор относно установената от административния съд фактическа обстановка, която се свежда до следното: служител в Дирекция „МДТ“ към О. П. е доначислил по партидата на ищеца допълнително данък сгради и лихва за забава за период от 5 години от 2015 до 2019г. във връзка с деклариран имот ( земя и обект в сграда, построена върху нея в гр. Пловдив) от ищеца негова собственост. Доначисляването е в резултат на констатация, че ищецът неправилно се е ползвал от данъчното облекчение по чл. 25, ал.1 ЗМДТ за този период във връзка с декларирания имот. Така доначислените допълнителни задължения са платени от ищеца на 29.02.2020г., след което, той е подал възражение срещу тях с искане за възстановяване на платената сума. За изготвяне на възражението е ползвал услугите на адвокат.
Във връзка с възражението е започнала проверка от органа по приходите към общината, която не е приключила до изтичането на законоустановения срок за издаването на Акт за прихващане или възстановяване, поради което органът е издал АПВ № 11890/30.04.2020г., в който е посочил, че след получаване на изисканите документи за целите на проверката, ще бъде извършена повторна проверка относно наличието на надвнесени суми. Срещу този акт ищецът е подал жалба до Кмета на О. П. във връзка с което е ползвал адвокатска услуга.
С решение на кмета на О. П. актът е отменен и преписката е върната на органа по приходите за произнасяне по същество. След връщането й е издаден Акт за прихващане и възстановяване № 12387/01.09.20г. с който е възстановена претендираната сума от 636,65 лева и лихва за просрочие. АПВ е влязъл в сила на 30.09.20г.
На 06.10.20г. ищецът е отправил до Дирекция „МДТ“ при О. П. покана за доброволно изпълнение за възстановяване на направените разноски в размер на 1400 лева във връзка с административното производство по обжалването на доначисления данък и лихвата върху него.
От правна страна административният съд е приел за безспорно настъпилата вреда за ищеца в поддържания от него размер и причинната връзка между нея и отменения АПВ. Съдът е приел обаче, че в случая не е налице незаконосъобразен акт, тъй като основанието за отмяната на АПВ не била неговата незаконосъобразност, а липсата на произнасяне по съществото на искането. Съдът е посочил също така, че ищецът не бил възразил срещу действията на органа по приходите по допълнителното начисляване на тези задължения, платил ги е, без да поиска те да бъдат установени с Акт за установяване на задължения по декларация.
Настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на първоинстанционния съд.
Необоснован и неверен е решаващият извод на съда, че в конкретния случай не била налице незаконосъобразна административна дейност. Видно от исковата молба е, че като причина за претърпените вреди се сочат едновременно незаконосъобразно действие на служител на общината по начисляване по партидата на ищеца на допълнително данък сгради и лихви за забава от 5 години назад и издаден незаконосъобразен акт. Крайният изход на административното производство, инициирано служебно от общинската администрация е приключило с благоприятен изход за ищеца след обжалване обаче от негова страна на неблагоприятни за него фактическо действие и издаден акт от служители на ответника. Отмяната от горестоящия административен орган на първоначалния акт и издаването след това на акт за възстановяването на доначислените на ищеца и платени от него суми, води до извод за незаконосъобразна административна дейност във връзка с определянето на допълнителни данъчни задължения за ищеца за въпросния период във връзка с въпросния имот. След като са налице и останалите предпоставки на чл.1 ЗОДОВ, по които не се спори, а именно – вреда и причинна връзка между нея и дейността на общинския орган по приходите, искът следва да се уважи в неговата цялост, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, счита от получаване от ответника на поканата за доброволно заплащане на обезщетението – 06.10.20 година.
С оглед изхода на спора, следва да се уважи своевременно направеното и доказано като размер искане на ищеца, той и касатор в настоящото производство за присъждане на разноските, направени по делото, които са в общ размер – 915 лева за двете съдебни инстанции.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за съдебните производства по настоящото дело. Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатските възнаграждения, претендирани като обезщетение по ЗОДОВ с процесния иск. Този извод следва от размера на адвокатските възнаграждения, които са съответни на фактическата и правна сложност на делото и не се отклоняват съществено от минималните такива, предвидени в едноименната наредба за адвокатските възнаграждения.
По молбата на касатора да бъде възстановена незаконосъобразно събраната държавна такса в размер на 7,50 лева:
Със становище от П. Ш., подадено чрез адв. И. на 31.01.2022г. е поискано възстановяване в полза на ищеца, той и касатор в настоящото производство, незаконосъобразно събраната държавна такса в размер на 7,50 лева.
Настоящият съдебен състав на ВАС като съобрази точка 7.1 от Вътрешните правила за реда за възстановяване на надвнесени или неправилно внесени суми, утвърдени със Заповед № 1369/07.09.2016г. на Председателя на ВАС, изменени със Заповед № 3009/05.12.2019г. на Председателя на ВАС, счита, че тази молба следва да се докладва на административния секретар на Върховния административен съд и последващото й администриране и процедиране съобразно посочените правила.
Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 вр с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1133/07.06.2021г., постановено по адм. д.№ 3014/20г. от Административния съд – Пловдив като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. П. на осн. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да заплати на П. Ш. с [ЕГН] обезщетение в размер на 1 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на незаконосъобразно действие на длъжностно лице при „Местни данъци и такси“ при О. П. по начисляване на допълнително определен данък за недвижим имот по партидата на П. Ш. за периода от 2015-2019г. и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отменен в резултат на обжалването му по административен ред Акт за прихващане или възстановяване № 11890/30.04.2020г. издаден от орган при „Местни данъци и такси“ при О. П. ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 06.10.2020г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на П. Ш. с [ЕГН] направените от него разноски за съдебните производства и пред двете инстанции, които са в общ размер на 915 лева.
МОЛБАТА на касатора за възстановяване на незаконосъобразно събрана държавна такса, да се администрира по реда съобразно Вътрешните правила за реда за възстановяване на надвнесени или неправилно внесени суми.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА