О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

гр. София, 17.04.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВАкато разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3051 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 60936 от 09.05.2017 г., подадена от С. Д. Б. чрез адвокат И. Ш. от САК против въззивно решение № 1918 от 23.03.2017 г., постановено по в. гр. д.№ 11399/2015 г. на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав. С него е потвърдено решение от 04.05.2015 г., постановено по гр. д.№ 11652/2014 г. на СРС, ГК, 53 състав, с което е отхвърлен предявения от С. Д. Б. срещу Д. Л. Б. иск за делба на УПИ с идентификатор 04234.6970.1386, без построените в него жилищни сгради.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Ответникът по касация Д. Л. Б. не е подал отговор на касационната жалба.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, СГС е приел, че касаторът притежава 4/9 ид. части, а ответникът по касация - 5/9 ид. части от процесния имот с обща площ 1 032 кв. м., на които съответстват площи в размер на 459 кв. м. и 573 кв. м. Обсъдена е констатацията на изслушаното във въззивното производство заключение на тройната СТЕ, че съобразно чл....