О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

София, 16.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №3026/2017 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№75373/06.6.2017 г., подадена от адвокат Н. Д. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Ц. Г. Ц. от [населено място], против въззивно решение №2352/07.4.2017 г. по гр. д.№7822/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г. о., II-А въззивен състав.

С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №III-82-105/08.4.2016 г. по гр. д.№39209/2014 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 82 състав, с което е отхвърлен предявения от С. И. Х. от [населено място] против Ц. Г. Ц. от [населено място] за признаване на установено в отношенията между страните, че Ц. Г. Ц. дължи на С. И. Х. сумата от 23900 лева, представляваща част от получена сума по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт, подробно описа в диспозитива на решението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.4.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№19989/2014 г. на СРС, 82 състав, и вместо това е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца посочената по-горе сума.

Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по...