О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 224

гр. София, 13.04.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2938 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1794 от 20.07.2017 г. по в. т.д.№1582/2017 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №73 от 05.01.2017 г. по гр. д.№8313/2015 г. на СГС са отхвърлени предявените от [фирма] срещу П. И. Д. в условията на евентуалност искове: по чл. 145 от ТЗ за сумата от 186 231.21 лв., обезщетение за причинени вреди в качеството на управител за периода 04.04.2006 г. – 25.02.2013 г. и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 186 231.21 лв. като получена без основание.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че въззивният съд е основал решението си на нови, въведени едва с въззивната жалба, обстоятелства и твърдения – наличие на вписани в търговския регистър и други управители на дружеството за процесния период, които носят отговорност за касовите липси, като от друга страна не е отчел твърдяни от ответника в отговора на исковата молба факти.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа и селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1...