О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171

гр. София, 13.04.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 690 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адвокат К. Д., срещу определение № 630 от 30. 10. 2017 г. по ч. т. д. № 533/2017 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2180 от 11. 07. 2017 г. по т. д. № 654/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като възложената в тежест на ищцовото дружество държавна такса в размер на 46 926, 81 лв. се измени на 11 711, 70 лв.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че съдът неправилно е заключил, че молбата на жалбоподателя за изменение на съдебното решение в частта, с която същият е осъден на основание чл. 694, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 38/2006 г./ да заплати държавна такса по делото, е подадена извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Излагат се доводи, че този срок се отнася до случаите, в които страната по спора е задължена за разноски към насрещната страна по делото, но не до тези, в които страната има задължение за заплащане на държавна...