О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

гр.София, 13.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 62/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Б. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1960 от 15.08.2017 г. по гр. д.№ 5649/ 2016 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 13712/ 2013 г. По този начин по исковете, предявени от [фирма] против А. К. Б., е обявена за недействителна по отношение на ищеца съдебната спогодба, сключена по гр. д.№ 2786/ 2013 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателката претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради недопустимостта му, следваща от произнасянето на съда по съществото на спора след като ищецът валидно се е отказал от иска. Евентуално моли касационното обжалване да бъде допуснато по правни въпроси, които съдът уточнява, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: материалноправни въпроси за характера на недействителността по чл. 40 ЗЗД – дали същата е относителна; за приложимостта на чл. 40 ЗЗД при действия, извършени от органен, а не от упълномощен представител на търговско дружество; и процесуалноправни въпроси явява ли се датата на частен документ „достоверна дата” за участниците в съставянето му; длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните в тяхната съвкупност. Според жалбоподателката в обжалваното решение тези въпроси са разрешени при наличие на всички допълнителни основания по...