Произвождството е образувано по касационна жалба от Х. И. В. от гр. С.,чрез пълномощника му-адв. С., против решение № 1609/26.03.2012г.,постановено от Административен съд-София-град, 37 св.,по адм. д.№9329/2010г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № РД-46-42/07.07.2010г-на Кмета на СО-район"Панчарево",с която на Х. И. В., в качеството му на ползувател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото да придобие собственост при условията на пар. 4а, 4д и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.№462, к. л.Г-9-6-Г,м."Терасите"на с. Г.,СО-район"Панчарево",гр. С..

За да постанови решението си съдът е приел, че Х. И. В. е ползувател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,но не са налице условията на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост-върху имота няма построена сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ в редакцията му към датата на издаване на заповедта и имотът не представлява лозе или овощна градина, не е единствена зем. земя на ползвателя и се намира на по-малко от 30 км. от град с население над 300 000 жители.

В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и за неправилност на оспореното съдебно решение-касационни отнования по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК,изразяващи се в следното:

АССГ е дал ход на делото без да провери дали жалбата против адм. акт е подадена в срок.По делото не са представени доказателства за това кога жалбоподателят е бил уведомен за издадената заповед.Вместо да събере доказателства в тази насока или да остави жалбата без разглеждане, съдът в нарушение на чл. 159, т. 5 от АПК е приел, че жалбата е подадена в срок, образувал е съдебно производство и е постановил обжалваното решение.

На следващо място, в нарушение на чл. 159, т. 6 от АПК съдът се е произнесъл по въпрос, който е решен с влязло в сила съдебно решение-има ли право ползувателят да придобие имота.На последно място съдът неправилно е приел, че пар. 1в, ал. 3 от ППЗТСУ има обратно действие.

Ответната страна:Кметът на СО,район "Панчарево"редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Р. Д. Н.,чрез пълномощника му-адв. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Счита, че не са налице изложените в жалбата касационни основания и решението на съда е правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Основателно е възражението на касатора, че пар. 1в, ал. 3 от ППЗТСУ няма обратно действие и не се е съобразил със силата на присъдено нещо по адм. д.№2119/1994г.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното решение.При липса на данни за уведомяване на жалбоподателят за оспорената заповед правилно съдът е приел, че тя е подадена в законния срок.

При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон.

Оспорената заповед на кмета е издадена на основание пар. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ,като е признато правото на Х. И. В.-ползувател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имота при изпълнение на условията по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съдът се е съобразил с приетата и неоспорена от страните СТЕ,съгласно която в кад. план на гр. С. е нанесен имот пл.№462.В имота няма отразена сграда.Видно и от представената по делото скица, в кад. план на гр. С.,не е нанесена постройка в имота.В подадената от Х. Ц. В. като наследник на И. Х. В. молба №504/28.05.1992г. до ТОА"Панчарево"за придобиване на правото на собственост, не е описано наличието на сграда в имота.В имот № 462, к. л.Г-9-6-Г,м.Терасите, землището на с. Г.,няма изградена постройка.В имота е поставен фургон.Към момента на подаване на молбата за придобиване на правото на собственост, в имота не е съществувала сграда.

При тези данни правилно е отменена оспорената заповед на кмета на СДО,район"Панчарево",издадена на основание пар. 4а от ППЗСПЗЗ,тъй като изискванията на посочената разпоредба не са налице.

С решението от 24.10.1995г. на СГС,постановено по адм. д.№2119/1994г. е отменена заповед № РД-09-1743/07.06.1994г. на кметсктия наместник на ТОА"Панчарево" по жалбата на Х. Ц. В. ,В. И. В. и Х. И. В. и е върната преписката на ТОА"Панчарево"за ново произнасяне.

Съдът не се е произнесъл по съществото на спора и доводът за нарушена от адм. съд сила на присъдено нещо е неоснователен.

Освен това следва да се има пред вид и новоустановения факт от приетата СТЕ,че и към момента на подаването на молбата за придобиване на правото на собственост от наследника на бившия ползувател, в имота не е имало изградена постройка.Поставеният в имота фургон след подаването на тази молба е факт, ирелевантен относно заявеното право на придобиване на собствеността и пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е приложим.

Към датата на издаване на оспорената заповед е действала и разпоредбата на пар. 1в, ал. 3, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ/а не от ППЗТСУ/,съгласно която разпоредба не са сгради по смисъла на пар. 4а от ЗСПЗЗ строежите, направени от фургони, вогони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена, която кметът на общината е следвало да вземе пред вид като действаща разпоредба към датата на издаването на адм. акт, освен обстоятелството, че и към момента на подаването на искането не са били налице предпоставките по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По изложените съображения решението на съда следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІVІто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1609/26.03.2012г.,постановено от Административен съд-София-град, 37 св.,по адм. д.№9329/2010г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. К./п/ К. Х.

М.К.