Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „М. Б.” ООД, гр. П. подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Г. - АК - гр. П., против решение №1320/12.03.2012 г., постановено по адм. дело №9361/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 820/08.09.2011г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.
Ответникът по касационната жалба – Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „М. Б.”ООД – гр. П. срещу Заповед № 820/08.09.2011г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП е забранено на жалбоподателя да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно държавата на произход на предлаганите за продажба стоки, включително и чрез рекламираните надписи над входа и на стъклените витрини на обекта, както и брошури и етикети, в нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Приел е, че в заповедта точно е описано какво представлява нелоялната търговска практика – представянето на невярна и подвеждаща информация относно държавата на произход на предлаганите за продажба стоки, включително и чрез рекламираните надписи над входа и на стъклените витрини на обекта, както и брошури и етикети. Според съда обстоятелството, че на входа на магазина, както и върху стъклените витрини вътре в търговския обект и в разпространяваните рекламни брошури е поставен надпис „Mеркари - Магазини за немски стоки”, в достатъчна степен мотивира средния потребител да влезе в магазина и евентуално да си закупи от предлаганите стоки, вършейки това със съзнанието, че купува немска стока и съответно с очакването за по-високо качество.
Не би следвало да се очаква, че той ще търси допълнително потвърждение на този факт и ще проверява дали действително Германия е страната на произход на предлаганите в този магазин артикули. Т.е. веднъж видял тези надписи, средният/ или обикновеният/ потребител не предполага, че Германия е само държавата - вносител, но не и производител на всички предлагани в обекта стоки.
Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен – издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби и административнопроизводствените правила, като е съобразен с преследваната от закона цел, визирана в разпоредбата на чл. 68б ЗЗП.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, обжалванато решение за правилно.
По делото няма спор за факти. Спорният въпрос е дали така установените факти попадат в хипотезата на нормата на чл. 68д, ал. 1 пр. 1 ЗЗП, съгласно която търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:1. съществуването или естеството на стоката или услугата;2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;6. вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
Съгласно разпоредбата на §13, т. 23 от ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. А според т. 2 на същия §13 "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Безспорно касаторът е „търговец” по смисъла на цитираната по-горе дефиниция, тъй като продава и предлага за продажба стоки. Безспорно е установено, че на входа на магазина, върху витрините на магазина, както и в разпространявани брошури е налице надпис „Меркари – Магазин за немски стоки”. Поставянето на този рекламен надпис представлява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП. Този рекламен надпис дава информация относно произхода на стоките. Потребителите оставят с впечатление, че в този магазин се предлагат единствено стоки, произведени в Германия, следователно - стоки с по-високо качество. По делото е установено също така, че част от предлаганите артикули не са произведени в Германия, а в Китай. Така установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че рекламният надпис „Меркари – Магазини за немски стоки” съдържа невярна информация относно произхода на предлаганите в магазина стоки, следователно представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП.
Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Търговска практика е заблуждаваща и когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща.
Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 68в от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Както приема и първоинстанционният съд, конкретното действие, в резултат на което е представена невярна информация относно произхода на предлаганите в магазина стоки, е дело на жалбоподателя, в качеството му на търговец, което негово поведение правилно е квалифицирано като нелоялна - заблуждаваща търговска практика.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д ЗЗП, съгласно които търговската практика на „Меркари – България „ООД може да бъде определена като „заблуждаваща”.
При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, и при установените по делото данни за представяне на невярна информация относно произхода на предлаганите стоки председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице заблуждаваща и подвеждаща потребителя информация, основание за издаване на оспорената заповед.
Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд София-град е приел, че практиката на жалбоподателя е заблуждаваща.
Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като всички стоки се внасят от Германия, то информацията в рекламния надпис не е невярна. Словосъчетанието „немски стоки” се разбира от средния български единствено като „стоки - произведени в Германия”, а не като „стоки, произведени незнайно къде, но дистрибутирани от Германия”. Обстоятелството, че стоките се внасят от Германия, не променя извода, че представената информация е заблуждаваща, доколкото единственият смисъл, който влага българският потребител в израза „немски стоки” е „стоки, произведени в Германия, следователно и стоки с по-високо качество”.
Неоснователен и довода, наведен в касационната жалба, че в заповедта не е посочено точното фактическо и правно основание, на което се издава, както и че не е уточнено коя от предвидените в закона хипотези е налице. В обжалваната заповед изключително подробно са изложени фактите, които са послужили като основание за издаване на заповедта, посочено е и конкретното правно основание – чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП, уточнена е и конкретната хипотеза на чл. 68, ал. 1, като е отбелязано предл. 1 ЗЗП, а освен това е изписана и текстово хипотезата на цитираната разпоредба, в която попада конкретния случай – търговската практика е заблуждаваща, тъй като съдържа невярна информация относно произхода на предлаганите стоки и следователно е подвеждаща.
Не може да се приеме твърдението, че с издадената заповед КЗП не е дала възможност на касатора да избере дали да премахне надписа или да изтегли от магазина стоките, които не са с произход от Германия. С обжалваната заповед е забранена единствено нелоялната търговска практика, осъществявана от „Меркари –България” ООД, не е указан начина, по който следва да бъде преустановена тази практика. Касаторът е този който ще прецени кой от всички възможни и допустими от закона начини следва да използва, за да преустанови тази забранена от Комисията практика – дали да свали рекламния надпис или да изтегли от магазина стоките, непроизведени в Германия.
Неоснователно е и възражението, че нито КЗП, нито съда са изследвали дали средния потребител би могъл да се подведе при използването на рекламата „ Меркари – магазини за немски стоки” и дали това е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Както в заповедта, така и в обжалванато решение са изложени съображения относно обстоятелството, че използваната търговска практика насърчава потребителя да закупи дадена стока, като си мисли, че същата е произведена в Германия. И съдът и административният орган са изложили мотиви/ които се споделят изцяло от настоящата инстанция/ защо приемат, че предоставената невярна информация променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, както и защо същата е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на тази практика.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано, с оглед на което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1320/12.03.2012 г., постановено по административно дело №9361/2011 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.