Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Д., гражданин на Афганистан против Заповед №ЗДМ-847/11.11.2009 г. на Директора на Дирекция „Миграция” – МВР, с която на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) са му наложени принудителни административни мерки (ПАМ) „експулсиране” и „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години, считано от датата на подписване на заповедта”.

В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила. Иска се отмяната й.

Ответникът - Директора на Дирекция „Миграция” – МВР, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваната заповед, Директора на Дирекция „Миграция” – МВР, на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ е наложил на жалбоподателя ПАМ „експулсиране” и „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години, считано от датата на подписване на заповедта”.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че И. Д. е извършил умишлено престъпление на територията на

Р. Б. по чл. 279, ал. 1 от НК, което се наказва с повече от 3 години лишаване от свобода.

Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване. В случая релевантните за фактическия състав на нормата на чл. 42 , ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 , във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ факти не са безспорно установени по делото. Оспорената заповед не съдържа никакви фактически обстоятелства, които да изпълват хипотезата на посоченото правно основание. Обстоятелството, че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер не води до извод, че предсдтавлява сериозна заплаха за националната сигурност или обществения ред. Административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Оспорената заповед не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ. Видно от материалите по административната преписка, налице са доказателства за семейно и имотно състояние на чужденеца, които не са обсъдени при издаването на акта.

Съдът проверява оспорения акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Цитирането на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съвкупната преценка на доказателствата сочат на извод, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Заповед №ЗДМ-847/11.11.2009 г. на Директора на Дирекция „Миграция” – МВР. Решението

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.