на Директор РМД-Р у., чрез процесуален представител К. П. срещу решението от 06.03.2009 г. по адм. д. № 517/2008 г. на Административен съд - Русе, в частта му, в която е отменен РА № 3/37 от 26.06.2008 г. на държавен инспектор в отдел "Последващ контрол" при Митница-Свищов, която част се отнася до установени задължения за заплащане на акциз за липсващо количество дестилат за м. декември 2007 г. и за надвишени нормативно установени фири над сумата от 526, 68 лв. и съответните лихви за просрочие. Образувано е и по частна жалба
на "Дестила" АД гр. Т., чрез адв. О. Б., гр. П. срещу определението от 21.04.2009 г. по същото адм. дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските - за присъждане на направените за адвокатско възнаграждение съдебни разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се моли отмяната му. По-конкретно касаторът счита, че в складовата разписка е записано, че "дестилата е за преваряване в сливов дестилат", а не за бутилиране, от което пък счита, че отразяването в сметка 302/8, както и изводът на експертизата се явяват в противоречие с фактическата обстановка-събраните в хода на извършената ревизия доказателства и не би следвало да се вземат предвид от съда.
Поддържа, че от доказателствата изводът, който може да се изведе е, че след като дестилатът по складовата разписка не е бил преработен в ракия, не е бил бутилиран, и след като липсват данни същият да е напускал данъчния склад, за него правилно е начислен акциз в размера по РА.
В частната жалба се поддържа, че за доказване извършеното плащане на осъществената правна помощ е представена данъчна ф-ра за 1900 лв. /а не за 1583 лв./ и извлечение от банковата сметка на дружеството, а по-високият размер на плащането по ф-рата - с 50 лв. се дължи, че заедно с хонорара от 1900 лв. е преведена и ДТ от 50 лв. за образуване на частната жалба. Моли да се отмени определението и се присъдят направените за адвокатско възнаграждение разноски.
Прокурорът от ВАП намира както касационната, така и частната жалба за неоснователни, по съображения, изложени в хода по същество.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане от Административен съд Русе е бил РА № 3/37 на държавен инспектор в отдел "Последващ контрол" при М. С., в частта му, в която не е отменен с решението на директора на РМД Русе, а именно частта, в която са установени за заплащане акциз за липсващо количество дестилат за м. декември 2007 г. в размер на 46937, 99 лв. и за надвишени нормативно установени фири в размер на 6993, 49 лв., както и за определените лихви за просрочие върху тези суми.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка по делото, в това число и назначена СИЕ Административен съд Русе е приел, че жалбоподателят е имал лиценз за управление на данъчен склад за алкохол и алкохолни напитки и съгласно чл. 88 от ЗАДС е водил дневник за складовата наличност на акцизни стоки.
По време на действие на лиценза му към края на м. 12.2007 г., според дневника за складовата наличност, не е следвало да има акцизна стока.
В същото време, видно от заключението на СИЕ, след извършена проверка на всички първични счетоводни документи, касаещи произвежданите, съхраняваните и реализираните дестилати /Приложение № 1 към експертизата/ се установява, че към 31.12.2007 г. в данъчния склад е следвало да бъдат налични 113, 704 литра сливов дестилат 100% алкохолно съдържание, от което количество следва да се приспаднат нормативно допустимите фири, които същата експертиза е изчислила на 62% или на 104, 322 литра. При това налични следвало да бъдат 47, 880 литра сливов дестилат 100 % алкохолно съдържание. За този алкохол няма документи, установяващи движението му, което представлява и установената липса на посоченото количество алкохол.
От така възприетото от фактическа страна, АС Русе е приел, че съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС установяването на липси се счита за освобождаване за потребление, като по силата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС за него възниква задължение за заплащане на акциз, чийто размер, спрямо приетите за установени липси, се установява на сумата от 526, 68 лв., до който размер съдът е потвърдил РА в обжалваната му част и съответно го е отменил за разликата до установения с РА размер.
Съдът е отговорил на възражението на ответника по делото, поддържащ, че съгласно чл. 37, ал. 4 ДОПК предмет на съдебната проверка могат да бъдат само доказателствата, събрани в хода ревизионното производство, с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК.
Постановеното решение в обжалваната му част е законосъобразно.
Касаторът - Директорът на РМД Русе в жалбата си е развил подробни съображения за законосъобразност на обжалвания от "Дестила" АД РА, свързани със събраните по време на ревизията доказателства, от които счита за доказано, че в данъчния склад не би следвало да има акцизни стоки, въпреки което от проверените първични счетоводни документи е установено, че в склада е следвало да са налични 4267, 09 л. дестилат, който обаче не фигурира в материалната отчетност на склада. Следователно, за липсващите от склада акцизни стоки правилно е начислен акциз, съобразно чл. 20, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗАДС.
В тази връзка поддържа, че съдът в противоречие с разпоредбите на ДОПК и ревизионното производство е събирал нови доказателства, което обезмисляло извършването на ревизии, защото проверяваното лице можело в хода на ревизията да не представи всички доказателства, а да ги представи едва в хода на съдебното производство.
Това разбиране на касатора е свързано с представената от фирмата на експерта по СИЕ "складова разписка" без номер от 20.04.2007 г., установяваща, че със същата от склад "отлежаване на ракия" са били отправени в склад "ракиеизваряване" описаните количества дестилат и съдът като неправилно и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства е кредитирал изцяло заключението на СИЕ е постановил неправилно в обжалваната му част съдебно решение.
Така застъпеното становище, че на практика предмет на съдебната проверка могат да бъдат само доказателствата, събрани в хода на ревизията е неоснователно и не намира законова опора.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК и чл. 171 АПК, приложими съгл. § 2 ДР на ДОПК за производствата по ДОПК, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателрства да провери законосъобразността на оспорения административен акт /в случая РА/. Нормата на чл. 171, ал. 2 АПК урежда събирането на нови доказателства от съда, допустими по ГПК по искане на страните. Вещи лица, оглед и освидетелстване той може да назначава и служебно.
На практика възраженията на касатора се свеждат до оспорване самото заключение на вещото лице Минчева, което обаче е прието от страните /и от касатора/ без възражения, т. е. неоспорено е в съд. заседание на 13.02.2009 г.
В устните отговори пред съда вещото лице е заявило, че въпросната складова разписка е видяла на място - в счетоводството в гр. Т., поради което оспорването сега-в касационното производство на приетото заключение на вещото лице е недопустимо. Касаторът е имал процесуална възможност да оспорва представените от жалбоподателя доказателства по делото, в т. число и изготвената експертиза на вещото лице, което обаче не е сторил.
А именно редовно събраните нови доказателства от съда - чрез заключението на вещото лице, безспорно е установен относимият спора факт, че към момента на извършване на ревизията, при изчислени от вещото лице полагаеми се фири за м. декември 2007 г. в склада на жалбоподателя е следвало да има наличност 47, 880 литра сливов дестилат със 100% алкохол. За това количество е нямало разходо-оправдателни документи и то се явява липсващо количество-данъчна основа за дължим акциз на основание чл. 31, т. 5 ЗАДС. Констатираните липси, съгл. чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС се приравняват на освобождаване на стоката за потребление и се начислява акциз. Дължимият от жалбоподателя за това количество акциз за данъчен период м. декември 2007 г., съгласно чл. 20, ал. 1 ЗАДС е в размер на 526, 68 лв., според приетото без възражения заключение на експерта. Следователно в частта на РА, надвишаваща този дължим размер на акциза за процесния данъчен период, съдът правилно е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил.
Решението като правилно следва да се остави в сила.
По частната жалба:
Същата е постъпила в срок и е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли искането на дружеството на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АЕПК за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото, АС Русе е приел, че липсват данни за направени за адвокат разноски, защото независимо от представената ф-ра за 1583 лв. и банково извлечение за 1950 лв., които суми са различни, те не удостоверяват разноски, направени по настоящето дело, респ. банковото извлечение не удостоверява, че тази сума е свързана със същото дело.
С оглед на това съдът е присъдил в полза на жалбоподателя разноски само за вещо лице и ДТ - общо сумата от 342, 12 лв.
С определението, предмет на частната жалба, е отхвърлил искането му за изменение решението в частта му за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Постановеното определение е неправилно.
Безспорно е и това се установява от приложена на л. 76 от делото данъчна ф-ра - № 0000000028/12.09.2008 г. с данъчна основа 1583 лв. и начислено ДДС 317, 00 лв. общо на стойност 1900 лв., че за процесуалното представителство по АХД "Дестила" АД с м. о.л. С. С. е превел с пл. нареждане по банков път на Адвокатско дружество "Йотов, Ботева и сие" ООД сумата от 1900 лв. с приложено банково извлечение за получен от същата дата -
12.09.2008 г.
междубанков превод с контрагент "Дестила" АД.
При тези данни и при положение, че жалбата на дружеството, подадена на
04.09.2008 г.
от името на представляващия го-С. С. чрез адвокат О. Б., следва, че сумата по ф-рата от 1900 лв. - с ДДС, адвокатското дружество регистрирано по ДДС, л. 99 не е различна от тази по банковото извлечение за 1950 лв. и тази сума се отнася именно до процесуалното представителство и защита по подадената на 04.09.2008 г. до АС Русе жалба от "Дестила" АД, по която е образувано адм. д. № 517/2008 г.
Ето защо частната жалба се явява основателна.
Обжалваното определението следва да се отмени и в касационното производство на дружеството се присъди сумата за адвокатски хонорар за производството пред АС Русе, по приложената по делото ф-ра за 1900 лв.
При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.03.2009 г. по адм. д. № 517/2008 г. на Административен съд - Русе в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ определението от 21.04.2009 г. по адм. д. № 517/2009 г. на АС Русе, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция "Митници" със седалище гр. С. да заплати на "Дестила" АД със седалище и адрес на управление гр. Т., представлявано от С. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1900 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Р. М.
М.М.