Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жлба на Г. Ч. Т.ки, в качеството му на директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П., срещу решение от 16.05.2007 г. по адм. дело № 930 по описа за 2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на ДРА № 466 от 27.10.2004 г. на ТДД - гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 1137 от 22.12.2004 г. на РДД-гр. П., като с него на К. И. Т. е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 6 744.68 лв. и лихва за забава в размер на 1 301.89 лв. за 2002 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна - К. И. Т. оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторния съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил

ДРА № 466 от 27.10.2004 г. на ТДД - гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 1137 от 22.12.2004 г. на РДД-гр. П., като с него на К. И. Т. е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 6 744.68 лв. и лихва за забава в размер на...