Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП и от [фирма], чрез пълномощника адв. Т. Г. срещу Решение № 5744 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 10909/2014 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 6 състав в съответните му части.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която отменен Ревизионен акт № 231403663 от 09.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София относно определения размер на отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС за данъчен период м. 09.2012 г. за горницата над 8820 лева до пълния размер от 13820 лева и за данъчен период м. 11.2012 г. за сумата от 6700 лева, като излага доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за незаконосъобразност на РА в посочената част, като счита, че от доказателствата се установява по категоричен начин наличиетон апредпоставките за ангажиране на [фирма] по чл. 177 от ЗДДС и за процесните данъчни периоди, като наличието на фискални бонове от регистрирано фискално устройство /както е приел първоинстанционният съд/ не оборва приетото от приходните органи за наличие на знание, че данъкът по фактурите няма да бъде внесен. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Т. Г. обжалва решението, в която жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена, като се позовава на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК....